Милена Селими: Преводът е повече от прехвърляне на думи

В предаването "Нашият ден" по БНР преводачът от български на албански език, писател и журналист Милена Селими говори за ролята на превода като мост между народите, за мястото на културата в обществото, за изкуствения интелект и за работата си върху романите "Остайница" на Рене Карабаш и "Направени от вина" на Йоана Елми.

Милена Селими е носител на отличието "Български посланк на културата" от кампанията на БНР "Българските посланици на културата - 2024".

Според Селими културата понякога постига онова, което политиката не може. Като пример тя посочи международния успех на български автори и отбеляза, че чрез литературата народите се опознават по-добре. По думите ѝ, работата ѝ като преводач е свързана с постоянен обмен на информация с автори, издателства и колеги от Балканите.

Селими разказа, че е дъщеря на българка от Добрич и че преводът е дошъл в живота ѝ като начин да съхрани връзката си с българските корени. Завършва албански език и литература, а дипломната ѝ работа е посветена на българската поезия. Тогава за първи път превежда автори като Блага Димитрова, Дора Габе и Пейо Яворов. След период в журналистиката през 2010 г. отново се връща към превода.

По думите ѝ преводачът е своеобразен "граничар", който пренася една творба от единия езиков и културен свят в другия. Тя е убедена, че преводът не е просто прехвърляне на текст, а изисква познаване на обществото, културата и хората зад езика.

Като директор на литературния фестивал Tirana Gate Селими има възможност да представя български автори пред албанската публика. Тя даде пример с Калин Терзийски, чиято книга "Има ли кой да ви обича" е превела на албански. Според нея подобни срещи показват колко важна е ролята на преводача за живота на една книга в нова среда.

Селими определя принадлежността към две култури като богатство и благословия. Тя сподели, че при всяко свое пътуване до България казва, че се връща в родината си. По думите ѝ, двойната принадлежност обогатява ума, душата и преценката ѝ. Макар да се чувства добре и на двата езика, тя превежда само от български на албански, защото албанският остава най-силният ѝ език.

Говорейки за отношенията между народите, Селими подчерта, че културата е пространство на свобода и взаимно разбиране. Според нея няма значение колко голям или известен е един език – важно е културното наследство, което носи. Тя припомни и думите на Жан Моне, че ако трябваше отново да изгради Европа, би започнал от културата.

По темата за изкуствения интелект Селими разказа за опит да използва подобен инструмент при редакцията на превод на романа "Хагабула" от Тодор Тодоров. Резултатът не оправдал очакванията ѝ и това я убедило, че човешката работа остава незаменима в преводаческия процес.

В момента тя работи върху "Направени от вина" на Йоана Елми и "Остайница" на Рене Карабаш. По думите ѝ и двете книги са предизвикателни, но особено интересни. Тя отбеляза, че за първи път превежда произведения на жени автори, след като досега е работила основно с книги на Калин Терзийски, Милен Русков, Алек Попов и Тодор Тодоров.

За "Остайница" Селими каза, че романът разказва историята на жена, която избира живота въпреки трудностите. Според нея това е книга, която учи хората да мечтаят и да избират живота.

В края на разговора тя отдаде признание на преводачката Марина Маринова, превела през 1966 г. "Генералът на мъртвата армия" на Исмаил Кадаре. Селими изрази благодарност и към майка си Янка Селими-Трифонова за приноса им към българо-албанските литературни връзки.

Според нея именно благодарение на такива хора българската и албанската литература достигат до нови читатели. А най-важното послание, което остава, е необходимостта да опознаваме другия.

Чуйте разговора на Мартина Кръстева с Милена Селими в "Нашият ден".