Обединение "Граждани за България" награди победителите в конкурса "Ние сме"

Обединението е инициатива на българи, изявени и утвърдени в научната и деловата сфера в различни страни по света. Своята мисия те виждат в подпомагането на страната ни за изграждането на институционалните основи на една добре функционираща демокрация и устойчива пазарна икономика.

Темата на тазгодишния конкурс за ученически есета, избрана от организаторите, беше "Как да променим циничния си светоглед", изразяващ се с думи като "Тук е така", "Българска работа", "Ние сме си такива". В четвъртото издание на конкурса са участвали 230 младежи от цялата страна, както и представители на българската бесарабска общност. Комисия от университетски преподаватели и експерти е определила 21 финалисти, а трима от тях бяха отличени с първа, втора и трета награда.

Тържествената церемония по награждаването се състоя в залата на Френския институт в София. Всички финалисти получиха грамоти и луксозното издание на първия български учебник по "Гражданско учение" от 1894 г. на Никола Станев. За първите трима имаше и парични награди, осигурени от борда на директорите на обединение "Граждани за България".

В своето есе, класирано на първо място, Николета Марчева, ученичка в СУ "Св. Паисий Хилендарски, гр. Златица, пише: "Цинизмът не е наша национална черта. Той е навик – удобен, защитен, роден от години разочарования. Навик, който ни казва, че няма смисъл да опитваме, защото "нищо няма да се промени". Навик, който ни освобождава от отговорност, но ни лишава от бъдеще. И най-опасното – навик, който започва да звучи като истина, само защото го повтаряме достатъчно дълго. Цинизмът е удобен. Той е мекото кресло, в което сядаш, когато си уморен от надежда. Той е оправданието, което си повтаряме, за да не действаме. Той е начинът да се предпазим от разочарование, като се откажем предварително. Но цинизмът е и нещо друго – пречка, която можем да преминем, ако започнем да говорим и действаме различно."

Носителките на втора и трета награда Йоана Йоцова от НПМГ, София, класирана на второ място, и Мария Василева от Националната априловска гимназия в Габрово – с трета награда, гостуваха в предаването "За думите".

Йоана Йоцова: "Всъщност въпросът на есето, самата тема, е нещо за което цял живот съм си мислила и винаги съм си мислила, че това е изключително ограничаваща фраза за българския народ, която ни държи на едно място през цялото време и е всъщност невярна, защото ни спира от това да се променим…"

Какво е твоето обяснение за този циничен мироглед?

"Аз смятам, че българинът обича да му е удобно, няма кой да го обвини за това, но това е всъщност една фасада, зад която се крием, защото тя ни прави пò "интелектуално извисени". Тоест смятаме се за много по-умни от другите, ако смятаме, че надеждите ни са загубени, което всъщност е много фалшиво убеждение. Но зад цинизма стоят наистина години разочарования. Историята ни е показала, че да, времето не е било милостиво към нас, но всъщност ние винаги намираме изхода и пропускаме тази част от историята и направо минаваме към цинизма, което смятам, че е неправилно..."

Мария Василева: "Аз вярвам, че светогледът на хората, нашите мисли, нашите разбирания за света около нас, е повлиян силно от външната среда, в която се развиваме, от материалната ни действителност. И съответно, когато видим, че в момента нашата държава е политически нестабилна, икономически не знам каква си, всякакви такива негативни работи, като виждаме какво се случва, като чуваме негативни новини всеки път, когато си пуснем телевизия в 7 часа, а пък същевременно ни се говори, как в миналото сме били такъв велик народ, с такава велика история, изведнъж имаме един сблъсък между нашите очаквания за това, което уж трябва да сме, и действителността на нашата държава. И оттам се чудим, как пък се е случило на нас точно да ни провърви."

Какво е твоето разковниче и твоята идея как може да се преодолее този цинизъм, това вглеждане в собствените липси и недостатъци и пасивно отношение и примирение?

"Аз лично не харесвам, когато говорим за нашите обществени проблеми, конкретно да се фиксираме върху това, че сме българи. Ами да, българи сме, но ние сме хора както всички други. Това, че сме българи, не ни прави по-различни от останалите. Нито в лош, нито в по-добър план… Когато говорим за нашите недостатъци, за нашите напредъци... предимства, това е съвкупност от фактори. Някак си, като го разделим на народи, все едно стереотипизираме, независимо дали е в позитивна или в негативна светлина. И дори когато говорим за успехи на България, някак си използваме изрази от типа на "Ето че и българите можем", "Ето че и от нас става нещо", зад което се крие някакво чувство за малоценност, защото подхождаме към тези успехи с изненада."

Целия разговор на Венета Гаврилова с Йоана Йоцова и Мария Василева може да чуете в звуковия файл.