Тайфур Хюсеин: Турските избиратели в момента са в шок

Какво се случва с опозицията в Турция коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Тайфур Хюсеин, заместник-главен редактор на "Обзорнюз".

"Една парализирана опозиция, според мен. Говорим за политическата опозиция в лицето на Народнорепубликанската партия – или по-известна като кемалистката партия в Турция, тази, която е основана от Мустафа Кемал Ататюрк и която е основоположник на самата република в нашата югоизточна съседка.

По думите на избрания – подчертавам избрания – лидер на Народнорепубликанската партия Йозгюр Йозел, вече има две Народнорепубликански партии. Едната е олицетворена от избрания Йозгюр Йозел, а другата – от назначения, бивш лидер, назначен от турския съд, Кемал Кълъчдароглу.

Две партии, като турските избиратели – най‑вече кемалистки настроените – в момента са в шок. Нямат политическа сигурност. Несигурност за самата опозиция, несигурност и за Турция. Но за наблюдателите, за тези, които анализират събитията в Турция, няма изненада. Няма изненада, защото Ердоган прилага онзи синдром на сварената жаба.

Той вече повече от десетилетие изгражда своя режим и в момента е стигнал до политическата опозиция. Той започна от медиите, неправителствения сектор, интелигенцията и така нататък, и стигна до самата опозиция, която явно не си взе поука от събитията от преди малко повече от една година. И от онези закани, които Ердоган отправи към партията още след като спечелиха местните избори на 31 март 2024 г.

И самата опозиция – подчертавам, избраният лидер Йозгюр Йозел – явно не успява да се противопостави на режима на Ердоган."

Несигурност за Турция

"Несигурност, защото това изключително заплашва демократичния ред в Турция. Разбира се, с управлението на Ердоган не можем да говорим за либерална демокрация. Става дума за електронна автокрация или хибриден режим, както посочват експертите.

Но политическата опозиция до преди няколко години поне не беше изградена по желание на самия Ердоган. В момента наблюдаваме точно онзи процес, който Ердоган продължава през последните години – да доизгражда образа на политическата опозиция в лицето на НРП, която де факто ще продължава да бъде опозиция в Турция, но в никакъв случай няма да се противопоставя на режима. Тя ще бъде в услуга на самия режим – един вид, за да го легитимира пред международните наблюдатели и партньори на Турция в лицето на Европейския съюз и донякъде Съединените щати.

Със съжаление го казвам. И другият момент – не си взеха поука. Най‑малкото след 31 март 2024 г. Бележките, които съм си водил, посочват, че 85 местни общини в Турция са преминали към управляващите партии, като 79 от тях са преминали към управляващата АКП на Ердоган. От друга страна, 30 кметове са били отстранени от длъжност. 19 от тях са били арестувани и срещу тях се водят съдебни процеси. Най‑популярен е кметът на Истанбул Екрем Имамоглу.

Но той не е единствен. За съжаление, бройката вече е двуцифрена и върви към трицифрена, като имаме предвид, че общините в Турция са 1407. Към тях се прибавят и големите общини – областни градове, по-малки градове и населени места.

Тези 85 места, които са преминали към управляващите, представляват волята на 8 милиона и 845 хиляди турски гласа. Гласовете на тези избиратели са били подменени под натиск от управляващите."

Каква ще е съдбата на Имамоглу

"За мен и преди нямаше надежда, което означава, че и в момента няма. Със съжаление го казвам. Той продължава да бъде заложник на режима на Ердоган за политическия грях, който допусна – да се противопостави на режима и да бъде алтернатива на Ердоган, да бъде алтернатива на режима, който Ердоган изгражда през последното десетилетие и повече.

Това е недопустим политически грях според управляващите в Турция. Казвам го, съдейки по съдбата на бившия лидер Селяхатин Демирташ, който все още е в турски затвор за онзи израз, който публично каза на митинг по време на кампания: че няма да допуснат Ердоган да бъде избран за президент."

Опозицията

"Опозицията преди всичко трябва да си даде сметка и да извлече поука от всичко, което се случва. Трябва непременно да спечелят предстоящи евентуални избори, които да бетонират – ако не управлението на Ердоган – то поне да предотвратят друг авторитарен режим.

Опозицията трябва да е по-широка социална коалиция, да изгради независими медийни платформи, да има силни неправителствени организации. Казвам го с условност, защото в режима, който Ердоган изгражда, е почти невъзможно да има такива.

Но опозицията трябва да направи всичко възможно да включи абсолютно всички, които не са доволни от режима на Ердоган – а не да ги изключва, като ги етикетира.

В Турция има много хора, които не са доволни от режима, но не виждат алтернатива сред останалите партии, които се определят като опозиционни."

Какво пречи на опозиционните партии да се съберат в едно

"Най‑вече идеологическите настроения през годините са толкова определящи мисленето – и на опозицията, и на управляващите – че е недопустимо едните да седнат на маса с другите. Има кемалисти, има ислямисти, които не са доволни от Ердоган. Има либерали, които не са представени в парламента. Има хора, които са политически ислямисти, но не се определят под един знаменател.

Основната опозиционна партия – Народнорепубликанската – води в социологическите проучвания с няколко пункта пред управляващите. Но вместо да се опитва да ги привлече към своята идеология, тя трябва да се обедини с тях срещу режима на Ердоган. Това не означава да се правят отстъпки – означава да се изгради платформа срещу режима.

Следвайки това, което се случи през 2023 г., когато т.нар. "шесторна маса" не успя да посочи личност, която да не е политически обвързана с една от шестте партии, се наложи мнението на Кемал Кълъчдароглу да се изправи срещу Ердоган. Точно този подход показва, че е трудно опозиционните лидери да си представят каква би била тяхната функция, ако Ердоган не е на власт. Кой би заел кой пост? Какъв би бил този пост?"

Прогнозите

"Оттук нататък кемалистката партия ще бъде по желание и по усмотрение на самия президент Ердоган. Няма да прекрачва червените линии и няма да мечтае да бъде алтернатива на режима. От друга страна стои въпросът каква ще бъде съдбата на избрания лидер Йозгюр Йозел. Спекулира се дали дългата ръка на Ердоган няма да достигне и до него, имайки предвид съдбата на Екрем Имамоглу и дали е възможно да се случи подобно нещо и с Йозгюр Йозел? Казвам го със съжаление."

Обществената енергия

"Това не е въпрос за подценяване. Точно това е недомислието на опозицията – да не успее да акумулира тази енергия. Така те губят доверието на гражданите.

Ако няма политици, които да поведат тази гражданска енергия, тя в един момент утихва. Смелостта изчезва. Има, разбира се, положителен аспект – възможно е да се създаде нова политическа формация, която да успее да обедини недоволните. Всичко е едно голямо "ако"."

Цялото интервю на Николета Атанасова с Тайфур Хюсеин може да чуете в звуковия файл.