Теодора Димова: Ботев е нетипично българско явление

По повод 150-годишнината от гибелта на Христо Ботев в ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" на БНР прозвучаха размислите на писателката и драматург Теодора Димова. Дългогодишен член на екипа на редакция "Радиотеатър", тя говори за образа на Ботев през прочита на есето "Втората част на разговора" от Цветан Стоянов.

Теодора Димова припомни, че есето на Цветан Стоянов през годините е спечелило много читатели и почитатели. По думите ѝ, в Радиотеатъра е създадена и театрална постановка по този текст от Иван Добчев, която често присъства в репертоара.

Тя разказа накратко съдържанието на есето, което представлява въображаем разговор между Любен Каравелов и Христо Ботев в мига преди куршумът да го порази. Според преразказа на Димова Каравелов защитава идеята, че на българския народ може да се помогне чрез просвещение, култура и образование – като бавен и труден процес. Ботев, от своя страна, приема значението на образованието, но според него народът има нужда от взрив. В този смисъл той вижда себе си като такъв взрив и предприема похода с четата си, съзнавайки неговия символичен характер.

Димова заяви, че напълно споделя позицията на Цветан Стоянов. Според нея Ботев е преследвал метафизична цел и собствена метафизична свобода. Тя подчерта, че той е бил наясно с реалната обстановка – че няма да бъде посрещнат радушно, че местното население няма да се вдигне на въстание, че Априлското въстание вече е потушено. По думите ѝ, Ботев е вървял към своята жертвена смърт именно с намерението да "взриви" народа.

Според Димова жертвата му е оставила траен отпечатък върху българското общество и не позволява забрава. Като аргумент тя посочи отсъствието на ода за Ботев в "Епопея на забравените" на Иван Вазов. По нейното мнение причината е, че Ботев никога не е бил забравен. Тя отбеляза, че още в момента на смъртта си той се превръща в знаме.

Писателката подчерта, че подобна сила е рядко явление и че освен поетически талант тя предполага и друго качество, което трудно може да бъде назовано. Според нея Ботев е явление от световен мащаб и присъствието на такава личност в българската история е изключително важно.

В заключение Теодора Димова определи Христо Ботев като необикновено явление едновременно в литературата и в историята. По думите ѝ, съчетанието между двете сфери в неговата личност е поразяващо, а заради мащаба на неговия гений за него се говори трудно. Тя го определя като нетипично българско явление.