Общество

Новина

"Часът на етиката" – съвместна рубрика на БНР и ИФС

Екологията като емоция – природата като дом

Д-р Маргарита Габровска: В екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия

вторник, 25 юни 2024, 08:26

Екологията като емоция – природата като дом

СНИМКА: Pixabay

Размер на шрифта

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на етиката", съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания“ към ИФС на БАН.
В началото на разговора д-р Габровска маркира историческата поява на темата за етиката и екологията. През XIX век, в условията на индустриалната революция, учените в полето на биологията и ботаниката първи заговарят за разширяване на етичните граници отвъд човешките взаимоотношения – в посока природата.
Тогава виждаме приноса на Алберт Швайцер и Олдо Леополд към генералното осмисляне на опазването на околната среда. Леополд говори за "екологична съвест", чрез която могат да бъдат преодолени строго икономическите условия за сметка на естетическите и етическите.
Различните екологични движения се развиват в две направления – антропоцентрични и биоцентрични, пояснява д-р Габровска.
Така наречената "дълбока екология" е радикална част от биоцентризма, свързана с признаването на правата на природата. Въпросът е доколко можем да говорим за права или говорим за нашите собствени задължения, допълва д-р Габровска.
За антропоцентризъм говорим там, където цялата мотивация минава през логиката на свободния пазар. В тези случаи някои, нараняващи природата по един или друг начин, продукти могат да бъдат заменени с други. Д-р Габровска дава пример с фирмите, които произвеждат ин витро месо, обещавайки на хората решение, което не изисква радикална промяна в живота и навиците.
Вината, по думите на д-р Габровска, е едно от най-често използваните средства за предизвикване на даден тип екологично поведение. Когато говорят за опазване на околната среда, различните организации често си служат с всяване на страх, тревожност или гняв. "Важно е да си даваме сметка, че това са реакции на едно микрониво, което ни води до заключението, че в екологията изключително голямо въздействие имат политиките и пазарните условия", подчертава д-р Габровска.
В екология като наука прогнозите не предизвикват радикални спорове. От етическа гледна точка също не е трудно да се повдига дискусия в различните проблемни полета. Когато обаче говорим за икономическата и политическа страна на екологичните проблеми, моралните решения предизвикват проблеми.
Мислителят Роджър Скрутън говори за нуждата от въвеждане на емоцията в разговора за екологичната съвест. Ако възприемем планетата Земя като свой дом, усещането за принадлежност води до желание за стопанисване, обяснява д-р Габровска.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: БНР екип

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!