Защо младите французи не бързат да започнат работа?

За много от младите французи висшето образование вече не гарантира очакваните професионални възможности, показва анализ, публикуван от Le Monde. Това поражда разочарование, поради което дипломиращи се студенти отлагат навлизането си на пазара на труда.

Етнологът Лоран Асули описва нагласите на млади хора, завършващи магистърски програми. Според него все повече студенти не бързат да започнат работа веднага след дипломирането си и обмислят пътувания или период на прекъсване, преди да навлязат в професионалния живот.

Авторът посочва, че магистърската степен все по-малко се възприема като избор и все повече като социална норма, а разширяването на достъпа до дипломи е довело до намаляване на тяхната стойност на пазара на труда.

Асули добавя, че намирането на стажантски позиции чрез системата на редуване на обучение и работа става все по-трудно. Някои направления са пренаситени, а много студенти приемат позиции, които не отговарят на техните предпочитания или професионални цели. В същото време тези стажове все по-рядко водят до постоянна работа – компаниите предпочитат да наемат нови стажанти, вместо да назначат на постоянен договор вече обучените млади хора, а част от студентите също не желаят да останат в организацията.

Анализът разглежда и ролята на бизнес училищата, където системата на редуване на обучение и работа се е превърнала в икономически модел. Според автора студентите финансират обучението си чрез възнагражденията, които получават от приемащите ги компании, училищата получават таксите за обучение, а работодателите разполагат с квалифицирана работна сила на по-ниска цена.