"Последната нощ на Сократ" – свободата като всекидневен избор

Спектакълът "Последната нощ на Сократ" по Стефан Цанев на Театър 199 беше сред спектаклите в програмата на 34-тия Международен театрален фестивал "Варненско лято", предизвикали изключителен зрителски интерес. Представлението на режисьора Съни Сънински беше показано два пъти в един ден, а срещата с публиката отново потвърди силата на текст, който близо четири десетилетия след първата си сценична поява продължава да задава неудобни, но необходими въпроси.

В разговор за "Артефир" директорът на Театър 199 Боян Желязков коментира актуалността на пиесата и нейния диалог със съвременния зрител. Според него именно театърът остава едно от пространствата, в които обществото може да поставя значимите теми под светлината на прожекторите и да търси различни гледни точки към тях.

"Благодарение на изкуството все още имаме пространства – видими и невидими – които могат да поставят важните въпроси, които ни вълнуват днес", каза Желязков.

Постановката събира на сцената Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас – актьори, чиито отличия през последния театрален сезон потвърдиха високата художествена стойност на спектакъла. Но отвъд наградите, "Последната нощ на Сократ" впечатлява с начина, по който превръща философския спор в жив разговор за свободата, съвестта и личния избор.

Според Боян Желязков Сократ продължава да бъде важен пример именно защото остава верен на собствените си убеждения дори пред лицето на смъртта.

"Той не се подвежда по това какво мнозинството определя за правилно или грешно. Следва докрай онова, в което вярва"

Това отбеляза директорът на Театър 199. По думите му в тук се крие и силата на образа – да напомня, че отстояването на принципите е възможно дори когато изглежда трудно или невъзможно.

В разговора естествено се появява и въпросът за човешката природа. В пиесата няма еднозначни отговори. Всеки носи в себе си и Сократ, и Палача, и гражданина, и държавата. Тъкмо затова спектакълът продължава да вълнува различни поколения зрители.

"Пиесата на Стефан Цанев е великолепна и майсторски написана. Тя поставя въпроси, които продължават да вълнуват обществото и днес", подчерта Боян Желязков.

Настоящият прочит има и друго важно измерение. Създаден е по повод 60-годишнината на Театър 199, а през тази година Стефан Цанев отбелязва своята 90-годишнина. Така спектакълът се превръща едновременно в жест към паметта и в доказателство, че големите драматургични текстове живеят чрез новите си сценични срещи.

Желязков припомни, че "Последната нощ на Сократ" е поставена за първи път в Театър 199 през 1986 година от Николай Поляков с Наум Шопов, Васил Михайлов и Доротея Тончева – събитие, оставило трайна следа в историята на българския театър. Днешната версия не търси повторение, а нов разговор с времето, в което живеем.

Особена роля в това има и сценографското решение, което поставя зрителя символично зад решетките. От коя страна се намира той – на Сократ или на Палача – остава личен избор. Избор, който не се случва само в театралната зала, а всекидневно.

Навярно именно заради това спектакълът срещна толкова силен отклик във Варна. Защото напомня, че свободата не е абстрактна философска категория, а поредица от малки и големи решения. И защото въпросите, зададени от Стефан Цанев преди десетилетия, продължават да звучат тревожно съвременно.

Целия разговор на Таня Димова с Боян Желязков може да чуете в звуковия файл.