Що е то "най-добър интерес на детето" – има ли универсална формула?

Какво всъщност означава да говорим за "права на детето" – и защо те не се изчерпват с правото на издръжка, образование и здравеопазване? Как законът разбира понятието "най-добър интерес на детето" и кой реално определя какво е най-добро за него? Има ли детето право на собствено мнение по въпросите, които засягат живота му, и от каква възраст този глас следва да бъде чут?

Къде е границата между правото на детето да бъде изслушано и отговорността на възрастните да вземат решения вместо него? Как съдът преценява дали изразеното от детето мнение е негово автентично желание, или е повлияно от единия родител?

Правата на детето – между гласа му, закона и решенията на възрастните. Коментар в рубриката "Параграф "Семейство" прави Йорданка Бекирска, адвокат по международно семейно право, президент на Комисията по семейно право към Европейската адвокатура и консултант на юридическото предаване "Законът и Темида":

Освен основните права, като издръжка, образование и здравеопазване, детето има право на мнение, има право на достойнство, на личен живот, на закрила от насилие, право на пълноценна връзка с двамата си родители... Темата за правата на детето е обширна. Както има Европейска конвенция за правата на човека, има и друга конвенция, която обхваща конкретно правата на детето.

Голяма грешка на нас, възрастните, е да гледаме на детето единствено като на обект на грижа и на задоволяване на основните му потребности. Напротив – въпросът е много по-широк и ние, като възрастни и като родители, следва да възприемаме детето като отделен субект. Субект на мнение, на собствени нужди, а не само изпълнител на нашите желания – нещо, което се случва в голяма част от българските семейства. Това е голяма грешка, част от нашата народопсихология, която се стремим да оправим с международните стандарти.

Как законът разбира понятието "най-добър интерес на детето" и кой реално определя какво е най-добро за него?

Понятието "най-добър интерес на детето" е законов термин. В българското законодателство този термин е попаднал в Закона за закрила на детето, където в дефиниции подробно е описано що е то интерес на детето. Въпросът е, че същият този "най-добър интерес на детето", за голямо съжаление (виждам го и в моята практика), за единия родител изглежда по един начин, за другия – по друг. Много често двамата родители имат колизия именно по въпроса "Що е то най-добър интерес на детето".

 

В този случай, съответно, веднага се намесва съдът. Реално, законът е дал едни параметри за това що е то най-добър интерес за детето и когато родителите не могат да вземат единодушно решение, тогава се намесва съдът. Това е най-важният принцип в семейното право и съответно е най-трудният за прилагане, защото няма универсална формула.

Най-добрият интерес на детето се преценява индивидуално – според възрастта му, емоциите му, потребностите му, връзките му с неговата среда, в която живее, центъра му на живот. Социалните служби също имат ангажимент да преценяват най-добрия интерес на детето, защото децата са с държавна закрила.

Много е важно как точно се преценява. Не трябва да гледаме на детето единствено като субект, защото то е възможно и следва да има собствено мнение и това мнение трябва да бъде чуто.

В нашия закон детето има право на собствено мнение и след 10-годишна възраст задължително следва да бъде чуто, щом се касае за въпроси, съотносими към него.

Какво трябва да помним, когато говорим за правата на детето – между неговия глас, закона и решенията на възрастните?

Защо при раздяла или развод децата често се оказват въвлечени в конфликтите на възрастните и какви са последиците за тях? Право на детето ли е да поддържа пълноценна връзка и с двамата си родители, дори когато между тях съществува сериозен конфликт? Кои са най-честите нарушения на правата на децата, наблюдаване в практиката, и защо те често остават незабелязани от обществото?

Целия разговор на Анелия Торошанова с адв. Йорданка Бекирска можете да чуете в звуковия файл.