След прецизни геодезически измервания, планината Голо бърдо има нов първенец

На 7 май 2026 г. екип на научно-изследователската лаборатория "Център за геодезическо осигуряване на специфични природни обекти" към Университета по архитектура, строителство и геодезия, под ръководството на доц. д-р инж. Борислав Александров, извърши нови геодезически измервания на върховете Ветрушка и Голяма Кулоница в планината Голо Бърдо.

"Планината Голо Бърдо е сравнително по-малко популярна. Има предположение и спор за това кой е най-високия връх, но те се базират на едни карти които са по една височинна система, с която ние сме свикнали. Вторият проблем е, че различните височини имат различна точност, тъй като някои височини се правят с триангулация, т.е. ако се загледате в картите, някои височини са отбелязани с триигълниче и точка, а другите с квадратче и точка. Реално говорим за различни точности, има точки които са по-прецизно измерени и други не толкова. Не си задаваме и въпросът от къде точно е измерен върха, защото геодезическите точки не се слагат на най-високите места. За планината Голо Бърдо и по българския геодезически стандарт от 2005 година най-високият връх е Голяма Кулоница, която е 1158 метра и 6 сантиметра, а Ветрушка е с 55 сантиметра по-нисък. При сегашното измерване по един стандарт ще имаме представа за върховете, които сме измерили. Ще измерваме и други върхове", разказа планинският водач Момчил Цветанов.

"Последното ни пътуване бе първенеца на Витоша – Черни връх със задача да проверим за съответствие на данните в топографските карти и пътеводителите за височината на Черни връх. Това, което искам да уточня, че височините се измерват спрямо дадено ниво повърхнина. Всеки, който използва  карти и пътеводители знае надморска височина. За всяка страна това е съответно море, за България, това е Черно море. До около 1946 година у нас измерването е било съобразно Черно море. След това се преминава към Балтийска система, която има разлика с черноморската, а това води до двусмислици в котите. За Черни връх се качихме със специализирана измервателна система и направихме отчитането и се оказа, че с 87 сантиметра  върхът е по-висок от това, което е записано на картата. Така, че в регистъра и центъра за геодезически осигуряване на специфични природни обекти ще пише кой носи отговорността за измерването. Всичко, което правим до тук и на този етап ние правим без заплащане. Предстоят нови измервания, но продължаваме и с водопадите. Целта е да направим единна географска информационна система. Искаме да продължим със Стара планина, тъй като там сме изостанали, имаме и заявка за Странджа", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Борислав Александров.

Целият разговор на Ани Костова с доц. Борислав Александров и Момчил Цветанов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.