"Последният сън на Фрида и Диего", опера в две действия от Габриела Лена Франк

Либрето: Нило Крус.
Премирата е през 2022 г.

Действащи лица и изпълнители:
• Габриела Рейес - Катрин, пазитека на подземното царство
• Изабел Ленард – Фрида Кало
• Нилс Вандерер – Ленард, актьор
• Карлос Алварес – Диего Ривера
• Пол Корона, Анхел Раи Гомес, Скот Конър – селяни
• Лиан Кобъл Диспенса – Гуадалуопе Понти
• Крисли Фигероа, Мери Бет Нилсон Зарос и Сесилия МакКинли – трите картини на Фрида

Първо действие
Годината е 1957 г., гробище близо до Мексико Сити в Деня на мъртвите. Селяните почитат мъртвите си и ги призовават да се върнат от подземния свят за този специален ден. Скоро пристига известният художник Диего Ривера – той е стар и крехък, а няколко мъже събират смелост да разговарят с него. След като си тръгват, Диего вика Фрида, молейки я да се върне при него. Той пада на земята, отслабнал – но когато възрастна жена, продаваща цветя, му казва, че скоро ще бъде сред мъртвите, той си тръгва раздразнен. Старата жена се разкрива, че е Катрина, Пазителката на мъртвите. И долу в Миктлан, подземния свят, Катрина призовава Фрида да стане и да отиде да посети Диего. Фрида обаче ѝ се противопоставя – тя не вярва, че Диего я е викал. Катрина настоява: Диего умира и Фрида трябва да го види. Но Фрида не иска да се връща в света на живите. Там, казва тя, е претърпяла две мъчителни бедствия: трайни наранявания при трамвайна катастрофа... и среща с Диего Ривера. Някои от мъртвите се опитват да я убедят, че Диего има нужда от нея, но тя отказва зова му. Катрина наблюдава душите, които се готвят да пътуват горе. Сред тях Фрида забелязва млад актьор, Леонардо, който се упражнява в имитацията си на Грета Гарбо. Той иска да се върне като Гарбо, за да посети почитател на актрисата, който всяка година се надява тя да му се яви. Леонардо насърчава Фрида да се върне – заради себе си и изкуството си – и ѝ помага да облече характерната си фолклорна рокля и прическа, украсена с флорални мотиви/ с цветя. Той ѝ предлага да нарисува нов автопортрет, без мъката, която определя толкова голяма част от изкуството ѝ. Докато Катрина извиква имената на онези, на които е разрешено да си тръгнат, тя забелязва Леонардо в костюма му на Грета Гарбо и го отпраща – защото Гарбо все още не е умряла! Но Фрида оспорва позицията на Леонардо и Катрина отстъпва. Леонардо убеждава Фрида да се присъедини към него, докато Диего продължава да я вика – докато накрая тя решава, че ще се върне. Катрина определя правилата: Фрида не трябва да докосва живите – дори с една ласка физическата ѝ агония ще се върне. Също че тя може да остане само за един ден. След като действието приключва, Фрида – във възторг от перспективата да се върне към изкуството си – започва своето изкачване, заедно с останалите души. 

Второ действие
В света на живите. Диего няма вдъхновение да рисува. Срещу него се явява хор от гласове, които едновременно го подтикват и му се подиграват. Изведнъж Фрида му се явява! Той се радва, че тя е откликнала на призива му, но тя му казва, че именно нейното изкуство я е привлякло. Разхождат се заедно през парк Аламеда, а Фрида се удивлява, че се е върнала в света на живите, но без физическа болка. Тя отказва да прегърне Диего, като знае че ще бъде наказана с връщане на болката ѝ. Катрина, в образа на продавачка, им предлага плодове, докато Фрида и Диего започват да се сближават отново. Когато просякиня (отново преобразената Катрина) моли за милостиня, двойката си спомня за по-тъмните аспекти на този свят – и те скърбят за красивия си, древен град, ограбен и белязан от историята. Настроението на Фрида се възвръща, когато вижда Леонардо и научава, че е успял да посети почитателя на Грета Гарбо. Диего отвежда Фрида до любимия ѝ дом, Ла Каса Асул, "синята къща". Там Фрида чува противоречиви гласове: Леонардо я подканва да си спомни изкуството си, Катрина я предупреждава да стои далеч от статива си, а Диего я моли за прегръдка… Тя копнее да рисува отново, но вече не може да призове основното си вдъхновение – собствения си образ. Диего ѝ напомня, че да рисуваш означава да помниш, и я моли да му прости, че я е наранил толкова много. Фрида го прегръща – и веднага е покосена от предишната си агония. Но Диего я насърчава да рисува и сега се появяват три от автопортретите, които Фрида е създавала през целия си живот. Те я призовават в света на изкуството, където тя и Диего са откъснати от времето и пространството. Църковните камбани в далечината сигнализират, че Денят на мъртвите е към своя край. С наближаването на зората Фрида и Диего се вкопчват в надеждата си да останат заедно, дори когато другите души се готвят да се върнат в подземния свят, Миктлан. Леонардо се сбогува за последно с царството на живите. Катрина събира останалите – и е раздразнена, когато открива, че Фрида е изчезнала. Диего и Фрида признават, че не могат да живеят вечно в един мечтан свят на изкуството. Диего призовава Катрина и бога на Миктлан да го вземат, казвайки, че е дошло времето му. Катрина го увещава: никой мъж не може да реши кога е неговото време. Но тя се предава, когато Фрида я моли за помощ. Заедно те водят Диего през смъртта му. Катрина призовава бога на Миктлан, който отвежда Диего в света на мъртвите. Другите души ги приветстват, тъй като Фрида и Диего са свързани завинаги.