Боян Арсов: Валери Петров е любов във всичките ѝ форми

На сцената на 34-тото "Варненско лято" гостува спектакълът "Когато розите танцуват" по Валери Петров на Сатиричен театър "Алеко Константинов" – една от най-поетичните творби на българския драматург, поставена именно в Сатирата, където за първи път оживява през 1961 година. В новата постановка на Николай Урумов централният диалог между Младия и Стария се превръща в разговор за времето, надеждата и любовта – онази сила, която преминава през всички възрасти и житейски изпитания.

Боян Арсов изпълнява ролята на Младия, за нея получи номинация за наградата "Аскеер" през 2025 година.

"Винаги е толкова вълшебно да влезеш в поетичния свят на Валери Петров. Да бъдеш за два часа част от него", каза актьорът в "Артефир".

Според него не само изпълнителите, но и зрителите попадат в особено пространство на чувствителност и красота.

Ние много си обичаме това представление. Валери Петров е любов във всичките ѝ форми. Любов към живота, любов към всичко, което виждаме. Учудването, изненадата от живота, възторгът от живота. Това е любовта при него.

Именно любовта е големият въпрос на пиесата. Любовта като надежда, като изпитание, като сила, която съхранява човека отвъд времето. В спектакъла този въпрос се разгръща чрез срещата между младостта и старостта. Ако обаче самият Арсов трябва да заеме мястото на Стария, би ли казал нещо различно на Младия?

Може би бих казал същото. Старият е в позицията на този, който отрича и любовта, и свободата, и младостта. Защото разглежда младостта като това на колко е години човек. А туй е груба грешка, както казва Младият.

За актьора спорът между двамата герои е близък до вътрешните разговори, които всеки човек води със себе си.

Настъпва някакъв момент, в който приоритетите се променят, мисленето ти се променя. Иска ти се да се върнеш по-назад, но времето те тегли напред. Може би същите неща щях да му кажа на Младия, но щях да го послушам по-рано, отколкото той ме слуша в пиесата.

Въпреки че представлението е изградено с прецизен ритъм и строго следва своята структура, театърът остава живо изкуство.

"Нашите сцени са в стих, което означава много добре подреден ритъм, много изчистени движения, много точни етюди. Всичко е така стиковано и се стремим да го изпълняваме като по часовник. Разбира се, понякога някой момент изпъква повече от друг, но това винаги го има в театъра", казва още Боян.

Разговорът с него естествено стига до днешното време и до трудността да останеш чувствителен човек в дигиталния свят.

Мисля, че в някои отношения е трудно. Дигиталният свят някак си отнема емоциите, отнема чувствата, отнема контакта, отнема срещата по някакъв начин. Това е нещото, с което според мен трябва да се борим, защото то ще става още по-силно притегателно. Трябва да се опитаме да устоим на това, защото все пак сме хора и не можем да се дадем толкова лесно.

А как Валери Петров достига до съвременния човек въпреки всичко?

Отговорът на Боян Арсов идва без колебание:

Мисля, че никога няма да спре да достига до нас Валери Петров. Просто толкова много простичка красота и поезия има във всички негови произведения, че човек дори да е съвсем мъничко чувствителен, тази добрина негова и това негово вълшебство успяват да го пробудят точно там и да отворят сърцето му. Винаги.

И ако трябва да обобщим посланието на спектакъла в едно изречение, то е може би именно това, с което завършва и разговорът с Боян Арсов:

Да танцуваме и живеем любов.

Целия разговор на Таня Димова с Боян Арсов чуйте в звуковия файл.