Сценографията като архив на въображението

Театърът е изкуство на мига. Светлините угасват, завесата пада, актьорите се покланят и представлението остава в паметта на зрителите. Но какво се случва със сцената след това? Какво остава от света, който сценографът е създал, когато декорите бъдат разглобени, костюмите прибрани, а спектакълът слезе от афиша?

Точно тези въпроси поставя 34-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято", което освен среща с театъра на настоящето, обръща поглед и към неговата памет. Изложбата "80 години "Сценография" в Националната художествена академия" и конференцията "Архивите и театърът" събират творци, изследователи и преподаватели около една важна тема – как съхраняваме следите от изкуство, което по природа е преходно.

Поводът е 80-годишнината от създаването на специалност "Сценография" в Националната художествена академия – една от най-старите художествени специалности у нас. В разговора си за предаването "Какво се случва" проф. Мира Каланова и д-р Невена Георгиева очертаха не само историята на сценографското образование, но и неговите съвременни предизвикателства.

"Ако има нещо, което не се е променило през тези осем десетилетия, това са високите критерии и изисквания", подчерта проф. Каланова

По думите ѝ академията продължава да подготвя сценографи на ниво, съизмеримо с европейските художествени школи, а доказателство за това е успешната реализация на нейните възпитаници в професията.

Наред с технологичните промени, които променят начина на работа и обучение, същността на професията остава непроменена.

"Зад всяка сценографска работа стои изключително сериозна и продължителна подготовка", обяснява д-р Невена Георгиева.

Илюзията, че творческият процес е лесен, бързо се разсейва. Сценографията изисква продължителна подготовка, сериозно изследване и постоянен диалог.

"Всяка нова пиеса те изправя пред нов културен контекст и нови проблеми", отбелязва още проф. Каланова.

А работата на сценографа далеч не приключва с ескиза или макета. Следват ателиетата, техническите решения, срещите с майсторите, с изпълнителите и с режисьора.

Всъщност именно диалогът е сред най-важните уроци в обучението. Студентите се учат да защитават идеи, да аргументират решенията си и да работят в сложната среда на театралния екип.

"Всяка реализирана сценография е една голяма битка", твърди проф. Мира Каланова, като уточнява, че това е позитивна битка – с материала, с текста, със собствените ограничения и с предизвикателствата на творческия процес.

Тъкмо тук се появява и големият въпрос за паметта. Какво остава от тази битка след края на спектакъла?

Според д-р Невена Георгиева и проф. Мира Каланова традиционните театрални архиви съхраняват предимно афиши, програмни издания, публикации и фотографии. Но сценографските скици, проектите за костюми, техническите чертежи, макетите и другите артефакти често остават извън фокуса на институционалната памет.

Като представители на Асоциацията на сценографите в България двете участват в конференцията "Архивите и театърът" с ясната идея да поставят този проблем на обществено обсъждане. Защото сценографският ескиз не е просто подготвителна рисунка. Той е документ на творческия процес, свидетелство за разговорите между режисьор и сценограф, следа от търсенето на онзи сценичен свят, който зрителят вижда едва накрая.

"Ескизите пазят памет за един диалог, който никой не вижда", казва проф. Каланова.

Те съхраняват въображението в неговия най-ранен етап – преди спектакълът да придобие окончателна форма. Именно затова в много европейски театрални музеи този тип артефакти заемат централно място в архивите.

Разговорът неизбежно стигна и до ролята на технологиите. Могат ли те да изместят човешкото въображение?

Според д-р Невена Георгиева – не.

"Технологиите все още не са стигнали до момента, в който могат да надскочат креативността на човека", казва тя.

Технологиите предлагат нови инструменти, но не могат да заменят творческия импулс и способността да се откриват неочаквани решения. Защото театърът остава преди всичко човешко изкуство.

"Там трябва да има човек и трябва да има актьор", напомни проф. Мира Каланова. 

"Там трябва да има човек и трябва да има актьор",напомни проф. Мира Каланова

А успешната сценография? И двете събеседнички са единодушни, че тя не може да бъде разглеждана отделно от спектакъла.

"Успешна е, когато зрителят продължи да се връща към видяното и да го анализира дори дни по-късно", смята д-р Георгиева.

Успехът идва тогава, когато спектакълът остане жив в паметта.

Затова и разговорът за архивите е толкова важен. Защото паметта на театъра не е само памет за представленията. Тя е памет за процесите, за въображението, за невидимите творчески диалози и за хората, които създават световете, в които после влизаме като зрители. А ако не бъдат съхранени, тези светове изчезват заедно с последните аплодисменти.

Целия разговор на Таня Димова с проф. Мира Каланова и д-р Невена Георгиева може да чуете в звуковия файл.