Краси Николов: За да си човек на изкуството, трябва да имаш щипка мечти

За да си човек на изкуството, трябва да имаш щипка мечти.

Това каза пред БНР Краси Николов, който е по-известен като Краси Майски - музикант, писател и един от хроникьорите на българския рок.

"Отраснал съм на улица "Паренсов". Имаше няколко музиканти. Беше времето, когато, както казваше Георги Минчев,  "да се свири на китара не беше занаят". Но комшия ми беше Веско Кисьов от "Щурците", беше и добър приятел на брат ми.

Тайно мечтаех да свиря на китара. Даже в едно младежко списание пишеше как да си направиш. Бях намерил шперплат и започнах усърдно да режа с едно трионче. Брат ми разбра".

И му предлага китара, ако завърши четвърти клас с пълно отличие.

"Електрическа, купена от музикалния магазан на площад "Гарибалди". С Косьо Марков отидоха да ми я купят. Така започнах.

Първите рокаджии бяха приятели на брат ми и аз влязох в тези неща по-рано, отколкото ми се полагаше. По нова време не беше нещо, от което се изкарваха пари".

Очаквам да видя какво ще остане от сегашното поколение творци след 40 години, коментира обаче Краси Николов в предаването "КонтраЗвук".

"Има една опасна тенденция да навлизат някакви технологии, които са на ръба на морала. Можеш да правиш, да имитираш, да свириш, да пресвирваш, да монтираш. Въпросът е каква музика ще остане. В момента има такова изобилие, че много трудно нещо може да излезе отпред".

Преди няколко години Николов създава формация "Осите".

"Но открих, че с приятели от Пловдив е много трудна координацията".

По тази причина решава да направи група с хора от София.

"Кръстихме я "Майски бръмбАри". Аз свиря китара, бас китара - Иван Калфов от БТР, барабанист е Владо Захариев от "Сигнал". В повечето песни свирят Иван Лечев и Люси Стойнев. Участват Васко Кръпката и Валди Тотев. Емил Анчев от група "Конкурент" също се включва".

Краси Николов посочи и закачливите заглавия на първите песни на новата формация:

"Майка ти не ме харесва", "Мими", "Штт, не видгай шум" и "Мразя да те обичам". Става въпрос за по-ретро рок. Текстовете трябва да бъдат интригуващи и да има мелодия, която да остане в главата, да има живо свирене и по-чести срещи с публиката. Ние се забавляваме. Не си правим илюзия, че ще обърнем пазара. Амбицията ни е да стигнем до повече хора".

Последната книга на музиканта се казва "Букви в петолинието". Тя се състои от отделни разкази.

"Разкази по песни. Правя трактовка на някаква история, която ме е вдъхновила. Тя може да отиде в неподозириуми посоки".

Създава я само за три месеца.

"Има нещо, което се нарича вдъхновение. Другата книга – "Етюди за един пръст", я написах за шест месеца. Започва като автобиография, но се разклонява и става биография на моето поколение. Това беше някаква възможност да се почувстваш малко по-свободен в онези времена".

Талантливият хроникьор на българската рок сцена вече работи и по трета книга.

"Бях приятел с Косьо Марков. Близък съм с цялото семейство. Имам два диска с детски песни с жената му, която е американка. Единият го издадохме в Америка. Искам да направя книга за Косьо, но покрай него да влязат и други герои на онова време, като Сашо Петрунов – Сашо Гривната. Той живее в Америка от дълги години и тук е позабравен, но той е много голяма фигура в тези първи години.

Но не биографична книга, а с истории и случки. Хората да видят какво е било, "когато рокендролът беше млад". Повечето хора, които са се отъркали в явлението "Тангра", ще бъдат включени. Не останаха много герои. Това поколение си отива".

Цялото интервю на Мария Сивкова – Илиева с Краси Николов може да чуете в звуковия файл.