"Любов по време на тъга" – нова стихосбирка на Светлин Симеонов

"Едно от неписаните правила при издаване на книга е, че заглавието трябва да грабва. Да интригува. Да съдържа загадкаили парадокс. Да буди литературни асоциации. Или обратното – да е нещо съвсем нечувано, дори скандално.

Но колко често посрещането "по дрехата", според известната нашенска поговорка (ерго – по ефектното заглавие), ни изправя пред абсолютната пустота, където умът и талантът не са и нощували.

Каква е тази Любов по време на тъга? Дали нещо като Пир по време на чума? Едноактната пиеса от А.С. Пушкин, написана през 1830 г. и превърнала се в устойчиво словосъчетание, в метафора за търсене на спасение от безизходицата наболката, отчаянието и гибелта?

А как се съотнасят любовта и тъгата? Който е изпитал в пълна мяра това най-велико, всепоглъщащо чувство, би казал, че те са сестри близначки. И сполетят ли поет, се ражда "истинската светлина". Така е озаглавено едно стихотворение в новата поетическа книга на Светлин Симеонов. И не! – тя не е любовна лирика, противно на очакванията. Читателят ще го разбере още на третото стъпало – не проскърцващо, а шепнещо, доверяващо за майчината любов, че "тя е нещо/заради което/ има още смисъл този свят". Защото майката е началото и завършекът на всичко, което е обич и всеотдайност, разбиране и прошка. Тя е безусловната любов, пратеничката и вечната заложница на Божественото.

В петте раздела на стихосбирката, онасловени оригинално и препращащи към акцента във всеки един от тези обособени цикли тя, майката, присъства навсякъде. Нещо рядко срещано в най-новата българска поезия, която днес е на мода – преливаща от саморазнищвания и нарцисизъм, от мъгляви литературни реминисценции, енигматична и егоистична, самодостатъчна"– пише в предговора си към тази книга поетесата Надя Попова.

Димитрина Кюркчиева покани в "Артефир" Светлин Симеонов да представи новата си стихосбирка "Любов по време на тъга". Целия разговор чуйте звуковия файл.

Среща с мравчица

Както с цифри не меря и в снега заслушан стоя –
срещнах мравчица вчера, без да зная коя.
Нямаше ни визитка, нито горски имейл...
Но по слънчева плитка зрънце носеше хмел.
Мравешките съвети тихо ми нареди:
"– И луна да не свети – чакай звездни следи!
Ако цвят не остава – в теб душата снове.
С голи длани разравяй паднали снегове.
Щом през смях кажат "сбогом" – нека в теб тръпне нерв,
от обичане: много и без капка резерв.
А душата ти есенна връх да гони висок –
даже с болки във глезена от катеренето към Бог!"

                                                                      Светлин Симеонов