Васко Василев: Търся съвършената форма, в която музиката влиза в сърцата

Между осемте ноти и безкрайните възможности на въображението се случва онова, което трудно може да бъде обяснено, но лесно се разпознава – истинската музика. На 10 юни във Варна цигуларят Васко Василев и испанският китарист Карлос Йаве ще представят проекта Fusion – концерт, който събира класически произведения, фламенко, танго и филмова музика. Събитието е част от програмата "Интермецо" – съвместна инициатива на Международния театрален фестивал "Варненско лято" и Международния музикален фестивал "Варненско лято", който през тази година отбелязва своята стогодишнина. Концертът във Фестивалния и конгресен център в морския град започва в 19.30 часа.

В разговор за "Артефир" Васко Василев говори за музиката като пространство без граници, където жанровете не се противопоставят, а общуват помежду си.

"Работя с много хубава музика, която пасва на всичко", казва той.

От Бах до фламенкото, от Алехандро Санс до филмовите теми – за големия цигулар стойността на музиката не зависи от жанра, а от способността ѝ да преминава през времето. Някои произведения остават завинаги, други са просто моментно явление. А тайната на тази устойчивост, смята той, вероятно никой не познава напълно.

Ако някой знаеше секрета, всички щяхме да сме Бийтълс или Моцарт.

Така естествено се появява и фигурата на Карлос Йаве – фламенко китаристът, с когото Василев изгражда едно от най-интересните си сценични партньорства през последните години. Запознава ги общ колега, а професионалното доверие постепенно се превръща в приятелство. След години концерти по света двамата стигат до желанието да останат сами на сцената – без голяма група, без излишни посредници между музиката и публиката.

Разговорът неизбежно стига и до виртуозността – понятие, което често съпътства името на Васко Василев. Но той гледа на техниката по различен начин. Не като спортно състезание по бързина и прецизност, а като способност да достигнеш до човешката душа.

"Техниката не е бързина" – казва цигуларят. – "Много е трудно да изсвириш нещо бавно или да влезеш в душата на някого. Това също е техника."

В програмата на Fusion важно място заема и филмовата музика. Според Василев тя е естествен наследник на оперната традиция – музика, която съществува в диалог с образа и разказа. Неслучайно толкова много хора са открили тангото, Мориконе или дори класическите композитори именно чрез киното. За инструменталистите това е и още един път към публиката – възможност музиката да разказва истории отвъд думите.

А историите са в сърцевината на всяко изкуство. Васко Василев вярва, че музиката може да бъде всичко – спомен, мирис, пейзаж, шумът на града или песента на птиците.

"Влизаш в една гора и това е музика" –  твърди той. – "Данданията на един булевард също е музика."

След десетилетия по световните сцени представата му за успех също е претърпяла промяна. Днес най-голямото признание не са конкурсите и отличията, а времето, което публиката избира да му подари.

Някой си дава четири-пет часа от живота, за да дойде да те чуе. Това е прекрасно нещо.

Към младите музиканти отправя послание, което звучи особено актуално във времето на изкуствения интелект и мигновената видимост: важно е човек да има занаят, да може да създава нещо с ръцете си. Защото именно това остава, когато всички технологии замлъкнат.

А какво търси днес един от най-разпознаваемите български музиканти по света?

Не съвършения звук и не тишината между звуците.

Все още търся съвършената форма, в която музиката да влезе в сърцата на хората.

Вероятно именно там – в това непрестанно търсене – се ражда истинската музика.

Целия разговор на Таня Димова с Васко Василев чуйте в звуковия файл.