Актуални правни аспекти при кражби и противозаконни отнемания на МПС

Каква е разликата между кражба и противозаконно отнемане? Как се отнема МПС (моторно превозно средство)? Кои марки са най-предпочитани и защо? Какво е "клониране" на МПС? Как да се предпазим? Колко МПС се отнемат годишно? Има ли слабости в работата на компетентните органи? Как да се защитим като правови граждани в Република България? Какви са актуалните правни аспекти при кражби и противозаконни отнемания на моторни превозни средства?

Темите в "Законът и Темида" коментира Тодор Тодоров – графолог и криминолог, консултант на предаването.

"Кражбите на МПС са стара и позната тема. Но има и нови моменти. Първо, искам да разделя кражбата (К) от противозаконното отнемане (ПЗО). ПЗО още едно време означаваше вземането на МПС, без намерение то да се присвои, обикновено за временно ползване. По този начин престъплението е съставомерно по чл. 346 от Наказателния кодекс. Основното наказание тук е от 1 до 8 години. При по-тежки случаи – пияно състояние, някаква повтаряемост – може да се стигне до 10 години лишаване от свобода.

Кражбата обаче, която е съставомерна по чл. 194 от НК, всъщност е отнемане на МПС, което е с висока стойност, с цел то да се присвои трайно. В днешно време противозаконните отнемания се случват по-рядко. Много често водеща в наши дни е истинската кражба на МПС.

Напоследък, по-рядко обаче, има случаи на отнемане на автомобил с цел откуп. Тези престъпници много добре знаят с кого говорят, знаят материалното състояние и колко пари да поискат. Откупът е много релевантен към финансовото състояние на собственика на автомобила.

Как се крадат колите? Въпреки сложното им електронно пълнене в модерния автомобил с наличието на електрически вериги, като цяло те се крадат не много трудно. Желанието на собственика на автомобила да се защити по-евтино и по-бързо прави колата беззащитна за крадците. Има няколко стандартни схеми. Първата е отвличане на вниманието на водача с обикновена ситуация на пътя – да се примами шофьора да излезе от колата и като той е зает с нещо, безопасно да се тръгне. Такива ситуации са възможни при отваряне на гараж, при товарене на стоки, при пазаруване в супермаркета… Особена опасност представляват онези големи платформи за търговия, особено в нашата столица, където за 30-40 минути, колата може лесно да тръгне.

Другият начин: Нито една ключалка на нито един автомобил не може да се противопостави на това устройство, което използват от поне 20 години този тип престъпници – т.нар. "ларва" или избор на универсален ключ. Съвременните автомобили имат безконтактно палене, безконтактно отключване и заключване. Ние си мислим, че това е по-трудно. Много често това е доста лесно, защото се влиза в самата електроника. Стигаме до т.нар. "електронно хакване" – разбиване на електронната защита на автомобила. Устройствата, способни да прихващат радиосигнали от ключодържателите например, всяка година се усъвършенстват. Престъпният свят си ги закупува на свободния пазар.

И накрая е безмилостният грабеж. Може да спрете на светофар, ако е безлюдно късно вечерта, идват, нахвърлят се върху вас, изхвърлят ви от колата и продължават. Радостно е, когато това завърши единствено с отнемането на автомобила…"

Другата тема в предаването, която коментира криминологът Тодор Тодоров, е Наркотик и човек. Каква е психологическата граница? Важни ли са средата и приятелите? Как да предпазим децата от дрогата?

Целия разговор на Анелия Торошанова с Тодор Тодоров можете да чуете в звуковия файл.