Кои сме под горещия ламаринен покрив?

Тенеси Уилямс пише "Котка върху горещ ламаринен покрив" преди повече от седем десетилетия, но въпросите, които пиесата задава за идентичността, самозаблудата, семейните зависимости и невъзможността да бъдеш честен със себе си, продължават да звучат болезнено актуално. Това потвърждава и новият прочит на режисьора Стайко Мурджев, представен в рамките на 34-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято".

Спектакълът се вглежда в съвременния човек, поставен между желанието да бъде себе си и натиска на обществените очаквания. Именно в това режисьорът открива и метафората на горещия покрив.

"В днешно време е много сложно да останеш с личната си идентичност, да се афишираш с реалната си идентичност. Балансът между това кой си и обвивката, която обществото очаква от теб, създава напрежението. Това е метафората на горещия покрив", казва в "Артефир" Стайко Мурджев.

Според него съвременността е заразена от "вирус на мачизма и токсичната мъжественост", който внушава, че крехкостта и уязвимостта са слабост. Така човек все по-често прикрива собствените си страхове зад маски, а това само увеличава вътрешното напрежение.

Актьорът Гринго-Богдан Григоров, който влиза в ролята на Брик, открива друг образ на днешния "горещ ламаринен покрив" – дигиталната среда.

"Това непрекъснато сравнение, което правим едни с други чрез интернет и публичната среда, създава комплекси, ниско самочувствие или обратното – прекалено високо самочувствие без покритие. Мисля си, че актуалният ламаринен покрив на моето поколение е интернетът", споделя той.

В центъра на драмата стои Брик – герой, който отказва да участва в семейните лъжи, но същевременно се скрива в собственото си мълчание. Именно този парадокс е сред най-интересните акценти в режисьорския прочит.

"Всички герои се борят за оцеляването си. Хванали са се като удавници за сламка. Жалкото е, че никой не се стреми да устои, а само да оцелее. А това е сигурната формула, че няма да се случи", смята Стайко Мурджев.

За младия актьор разликата между устояването и оцеляването тепърва се изяснява чрез житейския опит.

"Все още се опитвам да намеря начин да оцелея в обществото ни, вглеждайки се в материалните неща на живота. Но може би да отстоиш е по-ценно, отколкото да оцелееш. Ако отстоиш, дори и да не оцелееш, ще оставиш следа след себе си", казва Григоров.

В спектакъла Брик сякаш воюва срещу лъжата, но попада в друг капан – този на мълчанието. За Стайко Мурджев обаче истината никога не е абсолютна категория.

"Когато се обявиш за ултрас на истината и развяваш знамето на истината и само истината, това също е лъжа. Никога не може да съществува пълната истина или пълната лъжа", отбелязва режисьорът.

А неговият Брик, според актьора, крещи именно чрез отказа си да говори.

"Мълчанието на Брик е най-силният вик за помощ. Той толкова много иска да изкрещи, че просто мълчи. Не смее да се погледне в огледалото и да осъзнае кой е", разяснява Гринго-Богдан Григоров.

Разговорът закономерно достига до темата за кризата – онова състояние, което театърът толкова често превръща в сюжет и смисъл. Защо сцената почти винаги се интересува повече от счупения човек, отколкото от победителя?

"Защото кризата означава възможност. Възможност да надградиш себе си, да погледнеш ситуацията от друга гледна точка, да преобърнеш живота си. Изкуството винаги дава рецепта за друг възможен живот. То е много важен авариен изход от кризата", твърди Стайко Мурджев.

"На всеки му е по-интересно да види как един минус се превръща в плюс", допълва Гринго-Богдан Григоров.

Така "Котка върху горещ ламаринен покрив" се оказва не просто разказ за едно разпадащо се семейство от американския Юг, а болезнено съвременна история за хора, които се лутат между истината и самозаблудата, между необходимостта да оцелеят и смелостта да останат верни на себе си.

Целия разговор на Таня Димова със Стайко Мурджев и Гринго-Богдан Григоров може да чуете в звуковия файл.