Малко лаф, малко криминоген и много фън: Fun Lovin’ Criminals в София

Бруклин и Манхатън, Робърт де Ниро и Мартин Скорсезе, Франк Синатра и "Бийсти Бойс", които влизат в купона не на сто, а на хиляда. Списъкът не се изчерпва само с тези имена, но между тях има нещо общо, нещо, извън което е много трудно да си ги представим – Ню Йорк.

Пълп фикшън, Ню Йорк! Да притежаваш киностудия с клонове в Лондон и Хаваите, а наред с това боклуджийска фирма; да стопанисваш два бара в града, известен като Голямата ябълка, плюс пицария в Дъблин, докато контролираш собствената си детективска агенция; да атакуваш модната индустрия с парфюми, дрехи и слънчеви очила, без да забравяш своята основна мисия – правенето на вкусно разпасана музика, според списание "Селект", и представянето й пред публика... Дарил Господ с весело сърце! Името на тези смайващи биткаджии на много фронтове е "Фън Лавин’ Криминалс". Малко лаф, малко криминоген и много фън.

Те се връщат и ще се връщат в България, защото тук ги обичат. Този път ни очаква клубен концерт в столичния клуб Fomo на 20 юни. Бандата ще представи на българската публика своя първи дългосвирещ проект с нов материал от 15 години насам – седмото студийно издание A Matter Of Time, който заяви категоричното завръщане на състава към неговия характерен суров, грууви саунд, в който рокът среща хип-хоп, фънк, блус и соул. Албумът е създаден от основателя, мултиинструменталист и продуцент Брайън "Фаст" Лейзър и барабаниста Франк Бенбини, който е родом от Лестър, Великобритания. Известен е и като Франк "Дъ Ритъм Мен", заменил Максуел Джейсън.

"Беше трудно да заема мястото на Маки. Той е феноменален, един от най-добрите барабанисти на света, но никой не знае това, защото е свирил все в ъндърграунд проекти. Винаги съм му се възхищавал от разстояние, а в един момент трябваше да правя това, което той вършеше", не крие Франки, който има и страничен проект, в който пее и свири на няколко инструмента – "Ънкъл Франк". По микса и мастеринга на актуалния диск работи носителят на "Грами" Тим Латъм (ISP). "Това е албум, който отразява точно къде се намираме като група" - споделя Фаст - През всичките ни 30 години винаги сме оставали верни на музиката,която обичаме – и която феновете ни обичат". "Фън Лавин’ Криминалс" няма да изчезнат – освен ако не сме на турне", пояснява Франк, който прилича на лош охранител в несебърска дискотека, а стилът му на свирене е тежък, почти колкото него самия. 

В началото на 90-те трима постоянни клиенти на нощните клубове в същия този Ню Йорк, на които им писнало просто да се засичат по кръчмите, решават да сформират група. Повлияни от местните музикални течения, Хюи Морган (вокали ала соловите Айс-Ти и китара), Стив (барабани и програмиране) и Фаст (бас, кийборди и хармоника) тръгнаха със семпли от "Криминале" и "Глутница кучета", смесиха рок и блус елементи през призмата на хип-хопа, а веднага след това разклатиха с взривоопасна смес от латино, реге, джаз и алтърнатив. И за да подчертаят предпочитанията си към култовите филми, към родния град и "основния поминък" в него, си избират да се нарекат "Фън Лавин’ Криминалс". Стилът им е просто неуловим. Текстовете на най-купонясващите кримита – или най-криминалните купонджии, са другата атрактивна страна. Първият мегахит на зевзеците – "Scooby Snacks", стигнал през 1996-та до върховете на британските класации, разказва за история на самите музиканти, попаднали под наркотично опияниение и така решили да оберат банка. Тарантино оцени закачливата мелодия и я включи в саундтрака към "Криминале".Заради лириката на Loco от едноименния албум от 2001 година видеото бе обявено за един от "най-политически некоректните" клипове, снимани някога. Вероятно някои се сещат – американският политик, който плаща на групата да залови някакъв престъпник. Нашите хора обаче натирват бандита от собствената му яхта и се забавляват с девойките по бански на палубата. А политикът е преизбран. За втория им албум "100% колумбийски"(100% Colombian) критиците въобще не се скъпяха на суперлативи. И има защо. Дори само заглавието заслужава да се разкажат интересни истории. Като например случката с посланика на Колумбия... във Франция, който се е почувствал обиден от инсинуациите, че колумбийците задължително са наркобарони. Сладур! "Фън Лавин' Криминалс" не се трогнаха много. Те не са казали нищо подобно. Какво са виновни те, че подсъзнателно хората правят такава връзка. Тях ги занимават други неща. Те предпочитат да карат колела BMX, защото така ще ги сметнат за хлапета и ще им се размине. Градят имидж на загубеняци като Уди Харелсън в "Белите не могат да скачат", а това никак не е лесно. Въобще, забележителни момчета. И отгоре на това сипят достатъчно количество тръпчив хумор и хапеща сатира от рода на: "Ако Америка е гърда, то Ню Йорк е зърното", да затворя забавната страница. На гърба й са другите теми – психично здраве, локдаун, новите филми и книги, които са прочели. Писането на текстове при тези ярки агенти винаги е вдъхновено от лични преживявания. В последния състав на бандата са фронтменът, певец и кийбордист Брайън "Фаст" Лейзър, барабанистът Франк Бенбини и китаристът Наим Кортази. Музика, която покрива доста широк стилов диапазон, така че разочаровани не се предвиждат. Тромпетът, който се раздава от почти всяко парче може и да ви накара да зададете същия като мен въпрос: какво прави, по дяволите, Мишо Йосифов във "Фън Лавин’ Криминалс"? За "Пинк Мартини" е знайно...

"Обичаме да се правим на кретени на сцената", простичко обяснява Фаст. Лятото е в пълна сила, щом "Фън Лавин Криминалс" са наоколо. Кротки, прости песнички с елементи от всичко това, което радва най-много през този горещ сезон. Ода за града, в който музикантите живеят, но и магнетизираща песен за поулегналите градски персонажи от всеки един метрополис. Фън да става.

В софийския клуб Fomo тази събота.