Жана Попова: Свободата на словото се ограничава и без шумни забрани

В предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доцент Жана Попова, преподавателка във Факултета по журналистика и масова комуникация коментира новия доклад на института "Ройтерс", публикуван в началото на седмицата, който за пореден път очертава тревожна картина за медийната среда в България.

Доц. Попова коментира: "Това не е ново като констатация. Докладът е написан в минало време и затова обхваща събития, които вече са се случили. Авторката Лада Прайс е българоезичен изследовател, което не е маловажно. Тя припомня ключови политически събития, включително избора на Румен Радев. И е важно да обвързваме доверието в новините с ефекта от това доверие. Най-много хора гласуват за това, за което има най-много новини."

Тя подчертава, че често разговорът у нас се свежда до това "на коя медия се вярва най-много", вместо да се анализира какво означава доверие и как се формира то.

Според доц. Попова: "БНР трябва да се гордее, че има толкова много програми, които продължават да съществуват въпреки мечтата на много политици да закрият културните и регионалните програми."

Доц. Попова отбелязва слабост в доклада: "Той не прави разлика между програмите на БНР – между "Хоризонт" и "Христо Ботев". Това е слабост на почти всички доклади за БНР. Не се забелязва и ролята на регионалните центрове."

Една от най-тревожните констатации в доклада е спадът на доверието в новините с 21%.

"Аз имам голяма въпросителна тук. Какво се нарича "новина" днес? Докладът е малко старомоден – не измерва как новините "заживяват" онлайн. Ако аз разпространя една информация, тя продължава да бъде новина, но никой не измерва нейния ефект. А когато не разберем, че една новина е фалшива, тя продължава да действа."

Тя поставя под въпрос и методологията: "Всеки доклад, който започва с "българите вярват в…", вече има проблем. Това не са "българите", а представителна извадка от хора, които имат достъп до определени медии. Съвпадението между човек, който гледа или слуша новини, и човек, който им вярва, не е толкова голямо. А когато има проценти, но няма бройка – за мен започва проблем."

Разговорът преминава към политическата употреба на медиите

На господин Слави Василев бих препоръчала да почете малко литература. Завършил е нашия факултет – трябва да му личи.

Има криза, която през такъв доклад няма как да излезе. Не може един депутат да казва какъв е редът за вземане на интервюта. Не може журналисти да бъдат заключвани в стаи, за да им бъдат взимани записите. Трябва да има възможност между първо и второ четене на законите гражданите да разбират какво се приема. Помним, как имаше период, в който Бойко Борисов допускаше само оператори в Министерски съвет."

Тя добавя: "Свободата на словото не винаги се ограничава от корпулентни хора. Много често се ограничава чрез малки промени – например къде е сградата на НС, къде работят журналистите е нея."

По отношение на финансирането на обществените медии: "Не трябва да се променя така, че да има усещане за изтичане на пари, каквото усещане много често вменяват политиците."

Доц. Попова критикува и регулаторите: "Нашият орган, който трябва да регулира, се занимава с това какъв език се говори в медиите. А трябва да се занимава с това дали има законови основания за разнообразие. В много части на страната има радиовериги, които потопиха местните диалекти. София се пренася навсякъде."

Цялото интервю на Николета Атанасова с доц. Жана Попова може да чуете в звуковия файл.