България изгражда станция, която ще заработи като част от телескопа LOFAR

Проф. д-р Камен Козарев, директор на Института по астрономия с НАО - БАН, разказа в "Следобед за любопитните" за наблюдателните цели на LOFAR – най-големият нискочестотен радиотелескоп в света.

"В библиотеката на Института по астрономия се намираме в момента. Макар и сравнително малък, институтът ни е един от най-успешните в БАН и съм щастлив, че мога да допринеса за неговото развитие. LOFARe наистина един много мащабен проект – радиотелескоп, който наблюдава в честоти между 10 и 250 мегахерца и се използва за изследване на цялата вселена от най-малката звезда до нашата планета и атмосферата около нея. България е член на европейския консорциум, който управлява телескопа LOFAR и в момента изграждаме българска станция. Телескопът работи с голям на брой наблюдателни станции в цяла Европа и ни предстои да се включим и ние. Проектът по изграждането на тази станция, а аз се надявам тя да не остане единствена, е финансиран по пътната карта по научна инфраструктура в България и се контролира от министерството на образованието и науката. Телескопът е много гъвкав и позволява наблюдението на всякакви различни феномени.

Тази българска станция ще се разположи в близост до Националната астрономическа обсерватория Рожен. Там имаме необходими условия - радио-тихо място, в близост до инфраструктура, сигурност, достъп и видеонаблюдение. Едновременно с това ние изграждаме информационната инфраструктура. Подготвяме един клъстър за първоначална обработка на данните и създаваме бърза оптична връзка между обсерваторията ни и Нидерландия, където трябва да предаваме тези сигнали. Надяваме се до средата на септември да бъде инсталирана и предадена станцията. Тогава ще започнем и тестовите наблюдения.

Станция ще заработи и като част от целия LOFAR телескоп. Това ще позволи да се наблюдават обекти в Космоса с резолюция близка до тази на телескопа Хъбъл. Целта ни е да изследваме Вселената на още една дължина на вълната и на дължини на вълната и честоти, които са слабо изследвани до момента. Това са процеси от ранната Вселена, от далечни и активни галактики, с които не малко учени от нашия институт се занимава", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Камен Козарев.

Цялото интервю на Ани Костова с проф. Камен Козарев може да чуете в звуковия файл.

Проф. Камен Козарев:
През март тази година проф. Камен Козарев е избран за  директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българската академия на науките. Научната му дейност е съсредоточена в областта на слънчевата и хелиосферната физика, със специален фокус върху слънчевите изригвания, короналните ударни вълни, ускорението и транспорта на високоенергийни частици, както и приложението на съвременни методи за обработка на данни и изкуствен интелект в радиоастрономията и космическото време. Професионалният му път включва дългогодишен изследователски опит в Съединените щати. Работил е като докторант и постдокторант в Бостънския университет и в Харвард-Смитсонианския център по астрофизика , където е развивал числени модели за ускорение на заредени частици в коронални и междупланетни ударни вълни и е анализирал ултравиолетови и радио наблюдения на Слънцето от космически и наземни телескопи. След завръщането си в България последователно заема длъжностите главен асистент, доцент и професор в Института по астрономия с НАО - БАН, и ръководи докторанти. Научната работа на неговата изследователска група обхваща разработване и прилагане на автоматизирани системи за анализ на слънчеви изригвания, изграждане на онлайн каталози и бази данни, както и интегриране на наблюдения от съвременни инструменти като радиотелескопите LOFAR и MWA със симулационни физични модели. Той активно работи върху създаването на методологии за ранно откриване и характеризиране на слънчеви изригвания и за прогнозиране на потоците от високоенергийни частици в хелиосферата.

Институтът:
Предметът на дейност на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) са научните изследвания в областта на астрономията и астрофизиката и подготовката на специалисти и докторанти в тази област.

Институтът разполага с две модерни обсерватории за провеждане на астрономически наблюдения и изследвания – Националната астрономическа обсерватория (НАО) Рожен (Заявки и посещения на НАО Рожен - тел. 0879 50 44 52) и Астрономическата обсерватория (АО) в гр. Белоградчик.

Главният телескоп на НАО Рожен е двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде. Другите два оптични телескопи на НАО Рожен – 60-см Касегрен телескоп и 50/70 см Шмит телескоп са специализирани за фотометрични наблюдения. През 2005 г. беше въведен в експлоатация разработения и построен в ИА 15-см коронограф на Лио, който е монтиран в слънчевата кула на НАО Рожен. Втората наблюдателна база на института – АО Белоградчик разполага с 60-см огледален телескоп система Касегрен.

ИА с НАО е включен в националната пътна карта за развитие на научна инфраструктура (Решение на МС № 692/21.09.2010 г.). Институтът разработва научни проекти по международни спогодби с Германия, Франция, Белгия, Полша, Австрия, Словакия, Русия, Украйна, Румъния, Унгария, Чехия, Сърбия, Словения, Индия и др. ИА с НАО участва в регионалния комитет по астрономия, SREAC, в мрежата за стратегическо планиране на развитието на астрономията в Европа, Astronet, в европейското астрономическо дружество. НАО Рожен е регистрирана в Европейския портал за научниинфраструктури.