Легендата Крис Айзък пее за първи път пред българска публика

Дългоочакваният дебют на легендата Крис Айзък пред българска публика предстои в столичната Vidas Art Arena. Изтънченият му глас-папир ще прозвучи след часове.

Събитието с главен герой платинения носител и номиниран за "Грами" американец е организирано с изцяло седящи места за максимален комфорт и оптимално преживяване на публиката. "Много сме развълнувани да посетим България, защото не сме били там. Не знаем много за нея и звучи екзотично", признава Крис, а родните меломани тръпнат в очакване на чуят на живо едно от най-култовите му любовни парчета Wicked Game. За несподелените чувства, за силата на любовта и че човек нищо не може да контролира, когато е влюбен – тези емоции артистът пресъздава в песента, която стана световен хит и превърна изпълнителя в международна икона на чувствения рок-ен-рол. А клипът към нея, в който той си партнира с прелестната Хелена Кристенсен, до ден-днешен остава една от най-горещите и запомнящи се визуализации към музикална творба. Клипът е заснет в Хавай и има две версии – едната, режисирана от Дейвид Линч, а другата – от Хърб Риц. След като пристигат в американския щат, певецът е настанен в голям апартамент в луксозен хотел, а Хелена – в обикновена стая в друг хотел. "Веднага ги накарах да разменим стаите, защото моята беше по-голяма и по-подходяща за нея. С големи огледала и хубава светлина, така че тя би могла да се гримира и подготвя по-удобно. Сменихме ги. После в три сутринта приятелката ми се обадила, докато Хелена е в апартамента. Никога не чух края на тази история. Приятелката ми така и не повярва, че между нас не е имало нищо", доверява музикантът.

Без въобще да предполага, че Wicked Game ще се превърне в такъв хит, и към днешна дата така и не му омръзва да я изпълнява. Същото е и с другите негови суперизвестни песни Lie To Me, Blue Hotel, Baby Did A Bad Thing, Somebody’s Crying – по думите му, всеки път е различно, като ги представя, защото публиката винаги е различна и носи своя специфичен заряд. Признава още, че много обича да пее Forever Blue. Баладата се появява, когато той съчинявал любовно писмо до приятелката си, която скъсала с него. Няколко пъти го редактирал, но все не му харесвало, а и знаел, че тя няма да го прочете – затова решил да го превърне в песен. С 13 студийни албума, разпродадени световни турнета с бандата си Silvertone - почти 40 години работи с една и съща формация, Крис Айзък е музикант, чийто звук съчетава шик, ретро вибрация и сурова емоция. Неговите мелодии са далеч от психеделичния шаманизъм на мнозина от неговото поколение, те създават елегантна, интимна атмосфера, която се запечатва в съзнанието и приглася на сърцето.

Малко Джеймс Дийн, малко Боб Хоуп, щипки от Ричард Маркс, Краля Елвис, предимно от 50-тарския му период (в чувствените балади) и дуу-уоп забежките на Рой Орбисън, от 60-те като цяло, най-нежният глас сред бившите боксьори и вероятно най-добрия бияч сред нежните певци... Ту по по-енергичен и по-жизнерадостен, ту по-съзерцателен, но винаги готов да се реасемблира, Крис Айзък е все така симпатичен и приятен – като звучене, като атмосфера, като външен вид. Текстовете му изследват теми, универсални за всеки – любовта, загубата и носталгията. Цар на сантименталните серенади като за греховна нощ в самотно дървено бунгало на брега на океана в часа на синята мъгла... Просто мрачната меланхоличност напоследък е по-малко, а рок-ен-рол шумотевицата - доста повечко. Определено хубава, отпускаща душата музика – за колата, за жадувания край на тъп работен ден, за небрежен петинг в мързеливия следобед на уикенда...

Веднъж някакъв наивен журналист имал глупостта да го попита дали и в живота е така тъжен и самотен както в своите песни. "Ха!" – отговорил му един от последните трубадури на мировата скръб, като едва не получил гръбначни изкривявания от смях  – "Нищо подобно! Плащам на един тип да страда вместо мен". Уви, това е голата истина. Романтичният неудачник от Wicked Game не е нищо друго, освен едно адски весело 70-годишно момче – ще ги навърши този петък, не че му личи! А на всичкото отгоре е и боксьор  – средна категория. Противниците му на пода вероятно са се срутвали без бой, покосени от неговия син взор, поради което Крис зарязал тази благородна професия, като междувременно се пробвал и в други все така благородни - шофьор на камион и служител в погребално бюро. Да не помислите обаче, че не му е останало време да получи солидно образование. Напротив – Крис притежава диплома не по какво да е, а по японска литература. "Докато следвах в Япония", скромно си спомня той, "наблягах най-вече на печенето на слънце и свалянето на гаджета". Което не му пречи да препоръчва наляво и надясно любимия си автор – модерниста Нацуме Сосеки, който според него е Марк Твен на Далечния Изток. В Страната на изгряващото слънце американецът свършва още една полезна работа – снима се във филма "Послание от Космоса". При това като извънземно същество в една от онези роли, за които се казва, че ако мигнеш, ще ги изпуснеш.

По всяка вероятност атрактивният Крис така и щеше да си остане незабелязан, ако покойният режисьор Дейвид Линч не беше проявил държавническа мъдрост и не бе включил две композиции от четвъртия му албум – заглавната Wicked Game и Blue Spanish Sky, в своя филм-шедьовър "Диво сърце". Така само за няколко месеца кроткото чедо на калифорнийски фермери с премрежен поглед се превръща в суперзвезда, чийто светъл лик украси кориците на не едно списание. Неговата музика многократно се появява както на малкия екран, така и на големия. Звучала е още в емблематичния филм "Синьо кадифе" на Линч, в последната творба на Стенли Кубрик "Широко затворени очи", в "Истински романс" на Тони Скот и др. Самият той участва в немалко продукции, сред които "Омъжена за мафията", "Туин пийкс", "Мълчанието на агнетата" и "Музиката, която правиш". Той изобщо не се вписва в типичния образ на рок-ен-рол звездата – не се кълчоти под светлините на прожекторите, не пие, не пуши, не купонясва след концертите, за да си пази гласа и ходи на фитнес. Противно на очакванията на всички, той води обикновен живот – изхвърля боклука, пуска пералня, зарежда колата си и т.н. Не е изненада, че най-любимото му занимание е музиката. По думите му домът му изглежда като музикален магазин от 60-те години с китари, барабани, пиано и микрофон и дори в свободното си време пее - за забавление. Поне аз нямам причина да не му вярвам, защото винаги ми се е виждал готин пич. А сценичното му присъствие е наистина забележително – винаги излиза пред публиката със стилни лъскави костюми.

Така, четири дни преди да навърши 70 г., Крис Айзък готви букет от най-красивите си и чувствени песни – за първи път пред българска публика във Vidas Art Arena тази вечер.