Преминахме максимума на 25-ия слънчев цикъл, т.е. активността спада в момента

Слънцето се е родило преди едни около 4,5 милиарда години от един газов облак, който е колапсирал газов облак. Гравитацията е станала толкова силна, че е принудила атомите да започнат термоядрена реакция. От там нататък се появява слънцето като звезда и е добива днешния си вид. Слънцето за нас е най-важния обект, тъй като то е определящо за всички процеси на земята. До около преди 50 години цялата енергия, която ние използваме е от Слънцето. За момента може би само термоядрената енергия не зависи от него и геотермалната. Преди това въглищата и всички енергийни източници за човека са в резултат на натрупване на слънчевата енергия.

Поне още един милиард години Слънцето ще се държи, а след това се предполага, че ще изчерпи водородното си гориво и ще започне така нареченото хелиево горене. Това поставя началото на раздуването му и превръщането му в червен гигант и може би ще достигне до орбитата на Марс т.е. Земята ще бъде погълната и след това след около 4 милиарда години ще достигне до фазата на бяло джудже.

Слънцето е ектавна звезда, но за щастие не толкова активна. Тя има собствен ритъм и може би слушателите ви познават неговия 11 годишен цикъл, който минава през максимуми и минимуми на слънчевата активност. Това е забелязал още Галилей, откривайки петната по слънцето и тогава реално е поставено началото на изучаването на тази звезда като научен обект.

През 1853 година се наблюдава едно много силно слънчево избухване, което е било видимо с невъоръжено око и е предизвикало невероятни ефекти. Тогава още не е имало сателитни и други технологии, но е имало телеграфни апарати. Избухването е предизвикало индуцирани токове и даже има описани случаи на ударени от ток телеграфисти. Тогава се поставят основите на слънчевата физика.

Освен тези 11 годишни цикли, има и 22 годишни слънчеви цикли, когато звездата обръща магнитното си поле. Има и 100 годишни слънчеви цикли. При наслагването на такива цикли и когато се окажем в минимума, може да се окаже, че няма петна на слънцето, което значи липса на активност. Това води до снижаване на температурите на земята глобално и примерно между 1645 и 1716 година се наблюдава такъв период, което определя и силно понижаване на температурите.

Днес ние преминахме максимума на 25-ия слънчев цикъл и преминаваме към минимума, т.е. активността спада в момента. Предстои да наблюдаваме по-малко слънчеви избухвания, което значи и по-малко геомагнитни бури и геомагнитни смущения, но това е само статистически. Понякога в минимумите на тези цикли се наблюдават най-големите геомагнитните бури – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Момчил Дечев.

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Момчил Дечев може да чуете в звуковия файл.