Езикът на службите за сигурност в НРБ и Полската народна република 1945-1989 г.

Темата за службите за сигурност естествено винаги е свързана с представата за тайни, граници, които не всеки може да престъпи, но и заплаха, особено, когато става дума за така наречената Държавна сигурност от годините на тоталитарната власт. С получаването на достъп до някои от запазените документи все пак става възможно гражданите да надникнат в един паралелен свят. А този свят говори свой език, в който думите не всякога означават това, което значат извън него в нашето общо всекидневие.

Полската лингвистка проф. Юлия Мазуркевич-Сулковска, преподавателка в Катедрата по специализирани езици на Лодзкия университет, Полша, проучва специфичната реч на службите за сигурност в Полската народна република и Народна република България въз основа на архивни документи, свързани с наблюдението на интелигенцията. Монографията ѝ предстои да излезе на полски език до края на годината.

В сравнителното си изследване проф. Мазуркевич разглежда професиолекта на служителите на ДС на различни равнища – лексикално, морфологично, синтактично, стилистично и т.н. Тя установява, че в страните от бившия социалистически лагер документите на ДС следват общ жанров модел и сходни формулировки по подобие на съветските служби. С времето и промяната на политическата ситуация този модел еволюира. Все пак изследователката открива и значителни разлики, свързани с историческата памет и конкретната ситуация в България и Полша, най-вече степента на зависимост от СССР и строгостта на режима.

Защо изследва точно документи, свързани с наблюдението на интелигенцията, какви разлики в речника и стила на българските и полските служители на ДС установява и каква картина за света разкриват документите – чуйте в разговора с проф. Юлия Мазуркевич-Сулковска в предаването "За думите".