Кралският театър "Ла Моне" постави операта "Идоменей" на Волфганг Амадеус Моцарт

Впечатляващата опера-серия на Волфганг Амадеус Моцарт "Идоменей" вижда бял свят в Мюнхен на 29 януари 1781 г., два дена след 25-я рожден ден на композитора. Творбата е играна само три пъти, а пет години по-късно Моцарт преработва операта за постановка във Виена. В последствие "Идоменей" потъва в забрава в продължение на почти два века. Операта се завръща постепенно на сцените едва през шейсетте години на миналия век. В последните десетина години Кралският театър "Ла Моне" проявява интерес към сериозните опери на Моцарт с реализации на "Митридат, цар на Понт", "Лучо Сила" и "Милосърдието на Тит". През март тази година зрителите в Брюксел видяха и "Идоменей" в серия от девет представления. Въпреки, че операта се играе по-малко в сравнение с други шедьоври на Моцарт, музиковедите считат произведението за уникално в неговото творчество с богата, брилянта оркестрация, виртуозност и драматична проникновеност и великолепна партия за хора.

Действието в операта протича в древността на Крит. Неговият владетел Идоменей е на път за острова след многогодишно отсъствие, през което взема участие в дългата Троянска война. Недалеч от острова флотилията му попада на силна буря. Бог Нептун спасява живота на царя при условие, че принесе в жертва първия човек, който срещне на сушата. За зла участ това се оказва съсобственият му син Идаманте. Разбира се в една опера са необходими и любовни страсти. За сърцето на младия принц Идаманте спорят две царски дъщери, пребиваващи на Крит при различни обстоятелства. Първата се казва Илиа, дъщеря на Троянския цар Приам – държана като пленница. Втората е добре познатата ни Електра, темпераментната дъщеря на цар Агамемнон, търсеща покой на Крит след като брат ѝ Орест убива майка им Клитемнестра – събития описани ярко в шедьовъра на Рихард Щраус "Електра".

В Брюксел постановката е създадена от Каликсто Биейто, един от най-ярките представители на съвременния режисьорски театър. Тя вече видя бял свят миналата година в Прага . Изходна точка в концепцията е измъчваната душа на главния образ Идоменей. Самият режисьор казва:

"Операта не е разказ за герой, който се завръща от война, а за човек, който не може да се приобщи към нормалния живот. Войната не приключва с края на битките. Тя продължава в тялото и душата".

Движенията на героите са много майсторски изработени, важна черта на съвременния режисьорски театър – те оживяват пред публиката като пълнокръвни, актуални образи, благодарение и на чудесния актьорски принос на певците. За да може да се оцени напълно постановката, задължително условие е зрителят да е добре подготвен с детайлите от либретото.

Впечатленията ми от изпълнителския състав са от представлението на 18 март. Тенорът Джошуа Стюарт насити централния образ на Идоменей с драматична дълбочина, използвайки палитра от цветове в гласа си, допълнени от впечатляваща физика и сценично присъствие. Стюарт ярко изобрази страданията на монарха, преживял кръвопролитната война, жадуващ да се върна на родна земя, за да научи от боговете, че трябва да пожертва собствения си син. Видяхме един лабилен, несигурен, слаб владетел. Тенорът изпълни с голям заряд голямата ария Fuor del mar при все, че трудните бравури можеха да бъдат по-стилни. Любопитно е, че създателят на ролята на Идоменей на световната премиера Антон Рааф е бил на 67 години. С големия си драматичен потенциал партията е в актива на известни тенори като Геда, Доминго и Павароти.

Гаел Аркез като Идаманте впечатли с обемен, гъвкав мецосопран, обагрен от кадифен тембър. Певицата демонстрира вокална виртуозност, стабилен висок регистър и сценичен устрем в изобразяването на смелия, решителен, но и чувствителен младеж. Аркез изпя изразително арията Non ho colpa. Моцарт пише партията за кастрата Винченцо дал Прато – до 70-те години на миналия век ролята се изпълнява от тенори, а днес предимно от мецосопрани.

Шира Пачорник се изяви като Илиа. Певицата притежава сравнително малък по обем, лек, техничен глас. Тя моделира ариите си с точно чувство за стил и линия. В нейно изпълнение запомних хубавата ария Zeffiretti lusinghieri. Пачорник изгради правдодоподобно образа на кралска дъщеря, държана в плен на чужда земя с присъщата ѝ плахост и търсене на нова човешка топлина.

Партията на огнената Електра съдържа три невероятни арии, в които блесна вокалното майсторство на сопраното Катрин Люек, която пя с голямо цветово разнообразие, драматичен устрем. Тя извая великолепно кантилената от арията Idol mio. Електра е царска дъщеря и тя устоява своя ранг и не приема лесно да играе втора роля, а ревността ѝ не знае граници. Гласът на Люек се разтвори чудесно в неудържимия изблик на ярост в ефектната последна ария D’Oreste, d’Aiace. Тази номер дори е определян като ария на полудяване.

Гласовете на четиримата солисти се смесиха красиво във впечатляващия квартет от трето действие, който както в "Риголето" на Верди изобразява ярко емоциите на всеки един персонаж. Една от най-привлекателните черти на "Идоменей" са великолепните речитативи, написани в съпровод както на чембало така и на оркестър. Мисля, че в Брюксел те можеха да прозвучат с повече драматична дълбочина.

Диригент на представлението бе опитният бароков специалист Енрико Онофри, който предложи академичен, изчистен прочит на партитурата. Звукът бе лек, бароков. Балансът с певците бе точен. Като цяло мисля, че оркестърът можеше да бъде още по-пълнокръвно действащо лице, още повече, че Моцарт пише партитурата за оркестъра на Манхайм, считан през XVIIIв. за един от най-добрите състави в Европа.

Хорът на Моне отново се представи солидно с хомогенен, богат звук.

На пръв поглед "Идоменей" изглежда някак статична опера с малко действие. Липсват допълнителните малки интриги, така характерни за комичните творби на Моцарт. Но именно това дава създава необходимото пространство , в което оживяват ярките душевни емоции на четиримата герои. Рядко съм присъствал на спектакъл с такава завладяваща с драматичен заряд и музика, изпълнена с безкрайна благородност и хуманност.