Именитият пианист Атанас Куртев като музикален реставратор

Атанас Куртев е сред най-изявените и познати по света български пианисти. Фин музикант с богата многопосочна кариера, забележителна преподавателска дейност, задълбочени многопластови знания и безупречна репутация. Самият той е учил при много големи пианисти като Лили Атанасова в София, Павел Серебряков в Санкт-Петербург, Дьорд Шебьок във Будапеща, Ивон Лефебюр в Париж. През 1977 защитава дисертация относно ролята на изпълнителския ритъм и агогиката при интерпретацията на клавирните произведения на Александър Скрябин и до днес е сред знаковите интерпретатори на неговата музика. От 1993 е професор в клавирната катедра на Националната музикална академия в София и е изградил цяла плеяда пианисти.

В петък проф. Куртев ще представи в зала "България" един изключителен проект, по който работи вече 30 години – първото интегрално представяне на творчеството за пиано на Модест Мусоргски. Той не само е събрал всички малки пиеси и музикални ескизи на големия композитор, но и ги е оформил и поставил в контекст. Ето неговият разказ:

"Всичко започна, когато случайно ми пропадна томчето с клавирните съчинения на Мусорски. Това беше през 1996.И като ги прегледах тези пиеси, като ги просвирих, видях, че те са съвършени, като "картини от една изложба". Но, знаете, те са минали през ръцете на Римск -Корсаков, изадени са 5 години след смъртта на Мусоргски. А когато ги е предлагал на някои свои известни колеги - пианисти да ги свират, те са му отказали с довода, че това е неизсвиряемо.Много са били различни от стила на времето, не е било като Белини и Доницети. Да си припомним, че дори "Борис Годунов" е звучал необичайно дори за музикантите и в началото Императорският театър се е чудил дали да я постави. Но и тази опера е реконструирана след това от Римски-Корсаков по отношение на оркестрацията.

И така, когато видях че тези 18 пиеси (извън "Картини от една изложба) не се свирят дори и в Русия, където аз често имам концерти и се захванах с тази почти реставраторска дейност. Усетих, че има някои недоработки в  ранните му пиеси и реших, след изграждането им, да ги събера в сюити. Подредих ги по причинно-следствена връзка, кое след кое има логика да се изсвири.Пререждах ги десетки пъти, докато достигнах до удовлетворение като сюжет. Обаче след това се оказаха много сложни тоналните преходи, затова аз съм добавил и някои малки "разходки" помежду им. Това е гениално решение на Мусоргски в "Картини от една изложба". Отне  ми много време и трябваше до максимална степен да вникна в стила му на писане, за да осъществя основната си идея - никой да не допусне, слушайки пиесите, че има външна намеса. Изглеждат като клавирни пиеси на Мусорски, във всеки един момент, макар че вътре има стотици малки корекции. А това си е колосален труд, точно защото избягва директната намеса – работил съм отвътре, като подкожна хирургия, за да се получи, доколкото е възможно, така, както, може би, би го направил Мусоргски.

Не е като при една транскрипция, където имаш Бетовен или Брамс и слагаш отгоре себе си. Тук аз съм направил максималното, за да се скрия зад неговия автентичен почерк и само да доработя там,  където той не е имал време. Мусоргски е  починал рано, на 42 годишна възраст, като цял живот се е хвърлял от един сюжет към друг, от една пиеса към друга. Има  например една мащабна морска сюита, която започва от бреговете на България, представете си. След това и през Молдова, Крим, Грузия, Армения и свършва в Бирма. Той е имал пред себе си такива народни песни, които ги е свирал 20 минути като сюита пред приятели. И този ръкопис е изчезнал, както е изчезнала и "Буря в Черно море",  една от най-впечатляващите му творби,  по думите на Стасов. Много ръкописи негови са изчезнали, други са раздадени, трети са разхвърляни в албуми. И точно това аз се постарах да реорганизирам, да реставрирам - както стенопис се реставрира, така подходих, за да може тези пиеси да получат нов живот. И ще ги издам до края на годината, като ще им и текстове, които да обясняват историята на проекта и да дам моето виждане за неговия музикален език, за хармониите, как "влизат" една в друга и как е боравил Мусоргски с алтерациите, как не трябва веднага да се разрешават, а да се присъединяват към предишната тъкан, за да бъде всичко в неговия стил."

Да ви поканя на 26 юни в голямата зала България - ще започнем с "Картини от една изложба", които аз ще изпълня.Не може да има концерт, който представя клавирното творчество на Мусорски и да няма "Картини от една изложба". След това ще пристъпим към новите "картини", събрани в 6 тетрадки, изпълнени от шестима прекрасни млади пианисти – Георги Черкин, Емануил Иванов, Анелия Господинова, Светлин Христов, Александър Лялиус и Самуил Травлев."

Целия разговор на Лили Големинова с Атанас Куртев може да чуете в звуковия файл.