Мария Спирова: В България има откровен набег на руски интереси

Десет години Брекзит и прилича ли България на Великобритания от времето на Брекзит, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Спирова.

"Спомням си големия шок на повечето хора край мен – британци и европейци. Спомням си също, че аз не бях шокирана. Спомням си много ясно, че бях сред малцината, които бяха убедени, че когато се стигне до такъв момент, в който има референдум и този референдум дава на хората власт да направят огромен жест към политическата класа, този жест по принцип винаги клони към разрушителното, към наказателното. И мисля, че Брекзит показва валидността на това за пореден път. Когато е много по-лесно да кажеш на нещо "не", защото си много гневен на политическата класа, която го олицетворява, ти го правиш независимо от някакви по-засукани, детайлни аргументи за това какво би могло да бъде загубено."

Прилича ли по нещо времето преди 10 години във Великобритания на времето, което имаме в момента в България?

"Прилича – именно същият стремеж на една политическа партия и политическа класа да екстернализира вредите от собственото си неможене върху Европейския съюз и да внуши на хората, че всички проблеми, които България има, ги има поради включеността си в международноправните и търговски, въобще глобализирани процеси. И че ако ние просто се изключим от тези процеси, това ще реши всички наши проблеми.

Тази същата изключително съблазнителна реторика виждаме да ескалира с Радев още когато той беше президент. Той не се е отказал от нея и я преследва агресивно и сега – вече като премиер, заобиколен от едно голямо парламентарно мнозинство. И виждаме, че това накланя везните, обръща кантара – и то много бързо. Във Великобритания това стана в рамките на година и половина: от абсолютно пълна липса на интерес на гражданството към Европейския съюз до обсесия на една ключова част от това гражданство, че Европейският съюз много пречи и е в основата на всички проблеми на британското общество.

По същия начин ние можем да бъдем поставени в същата ситуация, в която ни се внушава успешно, че проблемите идват от Брюксел."

Защо политиците прибягват до такива мерки

"Мисля, че България и Великобритания се различават значително в мотивациите, които биха ни довели до сходен резултат. Във Великобритания действително сериозният културно-обществен проблем беше миграцията, глобализацията – просто смяната на типичния начин на живот, който особено хората в малките градове бяха свикнали. Тоест там имаше искрена културна паника, която беше силно раздухана в социалните медии: че Европейският съюз цели на практика да измести бялата британска раса с някакви хора, които идват от не знам си къде, да им берат ягодите, например. Тоест това наистина мотивира хората да станат силно антимиграционни в визията си. И тъй като Консервативната партия не можеше да се справи с този проблем, реши да посочи Европейския съюз като основен виновник.

Разбира се, виновник беше невъзможността на полицията да упражнява функциите си.

В България ще бъде друго. В България има съвсем откровен набег на руски интереси и техният проводник е Радев. Тук има абсолютно системен стремеж към смяна на геополитическия профил на България. Тук въпросът е, че има политическа класа, която дълго време е издържана от Москва и продължава да е издържана; която иска да откъсне месо от Европейския съюз, както се опита да го направи и с Унгария. И сега просто измества тези опити още по-сериозно към България – не че някога ги е преустановявала.

Тоест наистина можем да стигнем до сходни реакции на гражданството чрез сходни процеси на промиване на мозъците, но по съвсем различни причини.

Заражда се нов вид апатия и нов вид безразличие.

"Това е според мен изключително важен въпрос. И е въпросът, на който всеки от нас трябва да намери своя отговор – и то сравнително бързо. Моята хипотеза тук е, че избирането на Радев беше на практика най-мощният израз именно на тази апатия, на това отвращение към политиката като нещо, в което гражданите трябва да участват всекидневно. Гражданите избраха Радев, за да счупят политиката веднъж завинаги и тя да им се махне от главата.

Да си припомним – имахме седем рунда избори за по-малко от пет години. Гражданите се нагласуваха за сто години напред. И резултатите, които тези избори генерираха, бяха напълно непрактични. Ние създавахме едни Народни събрания, които се превръщаха много бързо в зоологическа градина. И беше ясно, че този тип политическо задръстване, при което просто няма начин да се върви напред, трябва да се реши по един или друг начин – ако ще е с боздуган по масата.

Радев представляваше този тип инструмент. На практика той беше единственият политически новатор в смисъл на предишното несъществуване в тази част на политическата сфера, който имаше профила да каже: "Изберете мен и аз просто ще угася лампите." Цялото това джавкане ще приключи, защото политиката ще се изтегли на ниво, в което някой бащица решава нещата – и ги решава, за да има мир. Няма повече да ви тормозим с всякакви ситуации, в които вие трябва да взимате някакви морални решения, всеки един от вас. Ние ще направим така, че светът да се отдръпне и тук да има мир и тишина. Това, разбира се, не означава, че избирателите му вярват. Затова имаме и вече спонтанни протести – защото е очевидно, че избирателите не избраха Радев, защото вярват, че той е нещо различно. Те го избраха, за да се разреши суматохата, хаосът и бъркотията на това, което ние създавахме, когато избирахме партии, които смятаме, че повече ни представляват, близо до нашите ценности. Това е просто масирана умора от тези ценности – и трябва да се изключат лампите.

Това, разбира се, не може да е решение. И ние ще видим скоро как и правителството на Радев събира страшно много възмущение от факта, че прави още от същото.

Политика с друго лице?

"Аз дори не бих казала, че има друго лице. Това лице е едно от най-дълговечните лица в българската политика – с осем години кампания за тези избори. Мисля, че гражданите съзнават много ясно, че политиката не може да им се махне от главата – затова те се махат от нея. На практика проблемът на българското гражданско общество е, че то по своята същност е антидържавно. Държавата в българската култура просто не може да бъде притежавана от гражданите. Гражданите могат единствено да намират нови и нови начини да избягват съприкосновения с нея.

Големият проблем е, че всъщност заради държавата, построена от Радев и номенклатурчиците, които той върна на власт, можем скоро да станем свидетели на едно много по-репресивно поведение, което бяхме забравили в последните 30 години. Това, според мен, ще събуди у гражданите спомена за това защо бяхме по улиците през 90-те. Но уви – това няма да е веднага и може да бъде повлияно от войната в Украйна, например. От развръзката там.

Защо опозицията толкова години не успя да поеме отговорността за това, което се случва в държавата?

"Аз мисля, че те всъщност – ако все пак сме обективни към това колко хора ги подкрепят – само опозиция могат да работят. Това, което на практика много им навреди, беше опитът да бъдат държавници, защото трябваше да го правят в съприкосновение с хигиенното табу. Трябваше да го правят в съприкосновение с ГЕРБ, което съсипа доверието в тях, от една страна. От друга – те всъщност в момента, в който трябваше да са опозиция, избраха да не бъдат. И това според мен беше голямата им грешка в близкото минало.

На практика те не бяха ясно опозиция на Радев. Техният опит да не го заклеймяват, защото го намираха за непопулистко и "амбиозно", за да направят реверанс към гласоподаватели, които така или иначе никога нямаше да гласуват за тях. Те не осъдиха достатъчно остро и не се разграничиха достатъчно остро от Радев в серията от протести, които Радев успешно яхна, и в серията от неща, които Радев направи и каза като държавен глава.

В България има определено количество граждани, които искат да бъдат представлявани от нещо различно от ГЕРБ или други популистки движения като "Прогресивна България". И тези партии трябваше да се дефинират ясно: или "ние сме хората, които сме принципно опозиция на това", или да не влизат в такива конфликти за самите себе си – за това къде и доколко са опозиция. Това според мен се оказа значителен проблем с поемането на отговорността.

Искам да сваля този или онзи, но никъде няма отговора – какво следва

"Българската политическа култура е анархистка по природа. Ние сме много добри в свалянето на правителства, но сме абсолютно безпомощни да ги създадем. Имаме вече, действително, над 30-годишна история в абсолютната си некадърност по темата – независимо от политическата страна, в която се оглеждаме.

Единственият начин, по който сме постигали политическа стабилност, е фактически корупционно. Когато има една мрежа, която има вътрешен интерес да стои кохерентна и заедно – както ГЕРБ – там имахме известна политическа стабилност. Казвам го съвсем цинично, защото беше ясно кой кого храни и защо. Каква е вътрешната цел на съществуване на тази политическа система.

Българските партии нямат отношение към държавата като към начин да се уреждат междугражданските отношения. Българските партии, които получават власт – които до момента не са опозиционните партии – имат интерес към държавата като към репресивен апарат и разпределител на ресурси за конкретни мрежи. Не за гражданите.

Гражданите не смятат, че може да се изгради правителство, което да работи за тях. Това на практика е голямото послание, което опозиционните партии, ПП и ДБ, не можаха да изградят. Не успяха да провокират българите да се интересуват от държавата, а не просто от свалянето на правителството. И тяхната предизборна програма и кампания винаги е била най-успешна, когато е "хайде да ги свалим тия", а не "хайде да измислим какво да правим оттук нататък".

Пропуснато е много време и действително българите не знаят каква държава искат, поради което не могат да я създадат. Аз като част от тази група хора описвам и себе си тук."

Целия разговор на Николета Атанасова с Мария Спирова може да чуете в звуковия файл.