Тоталитаризмът като изкуство в трудовете на Борис Гройс

В "Какво се случва" отворихме страниците на наскоро излезлия на български език превод на "Тоталното художествено произведение: авангард, утопия, безсмъртие". Това е основополагащият теоретичен труд на руския философ и изкуствовед Борис Гройс. Книгата излиза първо на немски език в 1988 г. със заглавието "Тоталното художествено произведение Сталин" и разглежда историята на Съветския съюз като един художествен експеримент, подчинен на авангардната идея, че целият живот, държавата и обществото трябва да бъдат превърнати в творба на изкуството.

Гройс развива своята прочута и провокативна теза, че сталинската култура и соц-реализмът не са просто регрес към реализма и реакция срещу авангарда, а са всъщност негово  радикално продължение. Сталин е представен като върховния художник, който използва цялата държава и нейните граждани като материал за изграждане на единна, тотална утопия. Следователно СССР може да бъде разглеждан като арт-инсталация с един главен автор.

В изследването си Гройс твърди, че руският авангард сам се предлага в услуга на болшевиките в първите хаотични години след октомврийската революция. Привидно той бива по-късно отхвърлен от сталинисткия режим, макар да споделя с него една и съща радикална амбиция - пълно преустройство на реалността и подчиняване на живота на единен естетически и политически план. Точно тази радикална амбиция заляга в основите на соц-реализма, който се стреми да покаже света такъв, какъвто Великият вожд, според Гройс, си го мечтае. А всяко несъвместимо с мечтите и вижданията на Вожда произведение и всеки различно мислещ артист биват изчезнати от голямата картина, точно както преди разговора ни за книгата на Гройс беше изчезнат руският протестър и художник акционист Семьон Скрепецки, само ден след като показа пред света псевдоикона, на която Путин като младенец седи в скута на Сталин.

И ако в 1988 г. "Тоталното художествено произведение" е била в някаква степен поглед назад, сега, във времето на новите тоталитарни режими, няма как да не попитаме двамата преводачи на книгата на български, критиците и философи Христо Калоянов и Филип Стоилов какво ни казва днес труда на Борис Гройс за отношенията между властта и изкуството и може ли самата власт да се окаже тотална творба.

Целия разговор на Яна Пункина с Христо Калоянов и Филип Стоилов може да чуете в звуковия файл.