Има ли опасност лъжите за "македонския език" да станат "истина"?

Темата Македония е болезнена както за нас, българите, живеещи в България, така и за гражданите на днешна Република Северна Македония. Може би в различна степен и по различен начин за различните поколения и от двете страни на границата. Поводите за тревога, болка и възмущение са много и не само не намаляват, но в последно време отново се възпламеняват. Времето като че ли не работи за умиротворяване, изчистване на натрупаното недоверие и отхвърляне на лъжите и фалшификациите за общата ни история, започнали около създаването на нова македонска нация на Балканите в средата на ХХ век.

Оттогава досега са изминали повече от седем десетилетия, в които антибългарската пропаганда не е спряла да действа по всички възможни начини. Както е известно, езикът е важна част от националната идентичност и тъкмо създаването на македонска книжовна норма на българския език, обявена за "македонски език", е едно от основните полета за разгръщане на дебългаризацията на Северна Македония.

В предаването "За думите" сме говорили за момента и начина на "зачеването" на така наречения македонски език. Какво обаче се случва оттогава до днес и един и същи "език" ли говорят обикновените граждани, политиците и медиите на съседната държава. Защо с едните можем да се разбираме без превод, а на другите им е по-лесно да ни говорят на английски.

Целия разговор на Венета Гаврилова с проф. Ана Кочева, специалистка по диалектология и експерт по темата за генезиса и развитието на македонската книжовна норма на българския език, може да чуете в звуковия файл.