Отворената рана: 31 години от геноцида в Сребреница

Навършват се 31 години от една от най-мрачните страници в съвременната европейска история – случилото се между 11 и 13 юли 1995 година в босненския анклав Сребреница. След десетки съдебни процеси и хиляди страници документи геноцидът в Сребреница продължава да задава въпроси към миналото и настоящето.

Колегата Наталия Маева коментира в "Нашият ден": "Сребреница ще остане задълго незатворена страница, защото е една отворена рана, която е прекалено болезнена, прекалено много политизирана от всички страни, участвали в конфликта."

В Република Сръбска не е позволено да се говори, че е имало такъв геноцид – реторика, която в XXI век е неприемлива, изтъква Маева.

"Много е важно да разберем от това, което помним като журналисти, работили по време на войните при разпада на бивша Югославия, какво сме научили, какво трябва да съхраним и какви са изводите. Днес отново сме свидетели на страшни войни – една от тях е в рамките на Европа", заявява Маева.

Дейтънското мирно споразумение в дългосрочен план е изчерпано, смята Маева. "Дейтън трябва да се оценява едновременно и като необходима граница за мир, и като система, чиито слабости продължават да ограничават развитието на Босна и Херцеговина", казва тя.

По думите на Маева Сребреница показва безсилието на международната общност. Тя разказва:

"Това, което започва да се случва 1993 в тази зона за сигурност, цели хиляди босненски мюсюлмани, които бягат от нападението на босненските сръбски сили да бъдат спасени. Но в Сребреница охраната е поверена на холандски батальон от неопитни войници, които нямат представа къде са изпратени и какво се случва. Този батальон няма предварителна подготовка, има оскъдна информация. Сръбските части превземат Сребреница, а генерал Ратко Младич раздава тоблерони на децата и успокоява техните изтощени родители, че всичко ще се реши и автобуси ще извозят населението до зоната, където са босненските мюсюлмани и хървати. Жените и децата от женски пол са спасени, но мъжете и момчетата – 8 382 на брой и до ден днешен се погребват като останки след ДНК тест.  Още има около 1000 фрагмента, които остават неидентифицирани. Има още семейства които се надяват да разберат някой ден какво се е случило с техния роднина. Независимо, че има проведени съдебни дела, произнесени присъди, остава все още неясно какво точно се е случвало."

Маева заявява:

"Тази рана няма да бъде затворена, защото Сребреница не е само босненска трагедия, а европейско предупреждение за това какво се случва, когато омразата е оставена без граници, когато институциите закъснеят, а обществата свикнат с езика на разделението."

Маева продължава: "Днес Босна и Херцеговина все още търси устойчив политически баланс. Най-голямото изпитание е културно и морално – дали обществото ще успее да приеме напълно политическата истина, или ще позволи да има размиване в името на политически и търговски интереси. Сребреница напомня, че паметта не е само възпоминание, а защита срещу повторението, срещу забравата и срещу онова постепенно привикване към омразата, което винаги започва с думи, но никога не свършва с тях. Въпросът остава болезнено актуален – ще бъде ли Сребреница урок, или предупреждение, което не сме разбрали навреме."

Чуйте целия разговор на Василена Мирчева с Наталия Маева в звуковия файл!