Карина Карагаева: До края на 26-а ще има радикална промяна в Украйна

Гост в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" е Карина Карагаева – една българка, която живее в Киев, Украйна. Част от фондация Gurtum, които се занимават с доброволческа дейност от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Тя разказва за последните атаки на Русия срещу цивилното население на Украйна и за работата ѝ като доброволка в Киев.

Последните атаки

"В Киев в последните месеци наблюдаваме най-ожесточената агресия срещу цивилно население – атаки с балистични ракети, крилати ракети, комбинирани атаки с дронове. Те целят, от една страна, да отслабят противовъздушната отбрана на Украйна, а от друга – да причинят терор върху мирното население, върху цивилните, които са далеч от фронта. Атаките са не само към Киев, но и към големите градове – към Одеса, където има голяма българска диаспора, към Харкив, към Днипро. Това са градове, в които живеят стотици хиляди хора.

Наблюдаваме, засилен натиск за сметка на военния напредък на Русия на фронта. Направих си труда да събера статистика за това каква е стойността само за последните два месеца на припасите и снарядите, изстреляни срещу цивилни обекти в Украйна. Горе-долу – около 7 милиарда долара. Това е огромна сума. Означава, че Русия е в абсолютна паника какво да прави и се опитва максимално да натисне украинското население – или да прояви някакъв бунт срещу Зеленски, или да се примири с неизгодни условия от преговорите, които Русия предлага. Нямаме друго обяснение, защото те не постигат абсолютно никакъв военен напредък, нищо, което да им помага да излязат като победители от тази война. Напротив – по-скоро е признание, че са по пътя към загубата на конфликта."

Какви са обектите, които поразяват руските ракети

"Във връзка с работата ми във фондация "Хуртум" – нашият екип е част от няколко доброволчески организации в Киев, които се занимават с това веднага след атака да разчистват отломки, стъкла, мазилки и т.н. от сградите, пострадали от ударна вълна или от директен удар. Тоест в последните няколко години имам лични наблюдения и безброй кадри и видеа за това какви са точно обектите, които се удрят.

Първо – последната атака и последните няколко атаки са изцяло в жилищни квартали, където няма нито заводи, нито стратегически обекти, нито електроцентрали, нито каквото и да било друго, което може да се сметне за военен обект. Буквално се вижда ударът – например в последната сграда в Подолския район в Киев, която беше срината от деветия до петия етаж. Вижда се ракетата как е насочена в центъра на сградата. Това са крилати ракети – те се програмират предварително точно по коя траектория да вървят.

Ако руснаците имат информация къде са ПВО системите в Киев, могат дори да проектират траектории, които заобикалят тези системи. Тоест те са програмируеми с много висока точност – буквално до няколко метра. Шансът такава ракета да се е отклонила и "трябвало" да отиде в друг квартал срещу някаква друга сграда е почти нулев.

Технологиите, с които разполага Русия, са достатъчно напреднали, така че не е просто "пускат една ракета и където падне". Напротив – те са изцяло програмирани. Разбирам, че пропагандата е много сериозна и хората дори не могат да си представят, че някой би могъл по този начин да тероризира цивилното население, и смятат, че е случайност или че украинско ПВО е ударило ракетата и тя се е отклонила. Но това са фактически неверни неща.

"Православното руско население"

"Самата концепция, че руското население е православно, вярващо и т.н., е за мен абсолютна гротеска. Всичко, което се случва в момента в Русия и което огромна част от руското население подкрепи – не цялото, но 90% – е всичко друго, но не и християнско, не и човеколюбиво, не и духовно смислено. Русия използва всички възможни средства – включително църквата, включително културата си – за военна пропаганда.

При нея почти няма сфера на дейност, която да не се пречупва през политическата призма. Второ – ако Русия толкова пазеше каквото и да е било културно или духовно наследство на Украйна, нямаше да има толкова много разрушени църкви във всички райони на Украйна.

Политиката на България

"Нашият премиер не знае може би кой точно е в този момент, защото му е много трудно да седи на няколко стола, на които се опитва да седне. От една страна – да удовлетвори желанията на избирателите, които е взел от други партии, хората с проруски възгледи. От друга – да се облажи от предстоящите финансови програми във връзка с подкрепа за Украйна. Така че задачата му е много трудна и той чудесно знае това.

Със сигурност е сгрешил, защото има достатъчно информация за руския патриарх Кирил. Така че Радев се прави на ударен, но той така или иначе е ударен с нещо тежко и евтино в главата. Той така или иначе е дошъл, за да угоди на всички и за да може да вземе максимално много пари през всички механизми, за които се е сетил и които е разбрал как работят през годините, в които вече имаше политическа кариера преди да стъпи в премиерския кабинет. Така че той е дошъл да се нахрани – да не казвам по-груба дума, свързана с алчност – да се наплюска с каквото може, където може: през бюджета, през програми, по всякакъв начин. Това е за мен поне видно изцяло. И той ще говори нещата, които хората искат да чуят.

Но понеже функционалната грамотност на българите, за съжаление, е пострадала вследствие на опропастено образование, хората не умеят да четат с разбиране. И съответно, си казват: "А, те хората много добре се справят с политиката." И затова му минава номерът на Радев – защото той борави с една аудитория, която, за съжаление, е доста нискограмотна – и политически, и функционално."

Фондация "Хуртум"

"Фондация "Хуртум" заедно с още няколко по-големи организации в Киев, сме екипите, които пристигат буквално първи сутринта след атака. Голяма част от тези комбинирани атаки се случват през нощта, за да бъде допълнителен стрес върху населението. И след като сутринта се установят щетите и съответно службите за сигурност и безопасност, които са в Украйна, направят необходимото за проверка на сградите и ги обезопасят, вече могат да влязат доброволците.

Нашата работа е поетапно от апартамент на апартамент да помагаме с разчистване, събиране на боклук, обезопасяване на прозорците с дървен шперплат, който затваря отвора, докато евентуално се реши какво ще се прави с апартамента. Паралелно с това много украински бизнеси помагат – включително ресторанти, които носят храна, вода, различни консумативи на хората, които работят на място.

В нашата организация имаме почти постоянно доброволци, които идват от целия свят и труда си допринасят за каквото могат. Истината е, че разрушенията са доста сериозни. Само последната атака – хиляди прозорци са счупени в радиус около самите взривове, защото в тази сграда в Подолския район, която споменах, освен директния удар в самата сграда, имаше и на няколко други места наоколо паднали ракети. От ударната вълна са пострадали стотици жилища с изцяло разрушени прозорци. При някои от тях и вътре в апартаментите не е безопасно. Но това е едната от дейностите, с които се занимаваме.

Другата дейност, която ни е ключово емблематична, е построяването на бомбоубежища за деца – това са бомбоубежища в близост до училища и детски градини. Те имат двойно предназначение: декорирани са като арт-пространство отвътре и се ползват и за извънкласни дейности и работилници. По този начин се стремим поне малко да намалим травматичното преживяване на децата. Никой архитект не си представя и не си мечтае в кариерата си да има такава архитектурна задача – как да направи такова нещо. Но това пък до голяма степен говори за украинския подход, където украинският дух е толкова силен, че сега ми изниква в главата един разказ на един възрастен човек – точно от Гостомел, там където е бомбоубежището като хобитска къщичка.

Той ми разказваше какво се е случило в първите дни на инвазията и после ми каза: "Във всяка дупка, която направи една ракета или един дрон, ние ще посадим слънчогледи". След това, това съм го виждала в безброй ситуации, в които наистина пада бомба и след това на това място изниква нещо, което по някаква причина е красиво. Просто се обединяват всички хора около това, защото само по този начин ще се съхрани цялата нация. И по същия начин тези бомбоубежища са символ на това.

Разрушените животи

"В разрушените сгради има комбинация от неща, които се случват на следващия ден. От една страна е опитът на доброволците да бъдат в добро настроение, с приповдигнат дух и т.н. От друга страна е специфичната тишина, която обитателите на съответната сграда носят в себе си, седейки просто пред разрушения си дом. Със сигурност настроението е много, много тежко. И има една специфична тишина в тези моменти – чуват се машините, които разчистват, и обстановката е много тягостна. Друго нещо – когато има срутена част на сградата, под която евентуално има хора и трябва да бъдат спасени, тогава обстановката е съвсем-съвсем ужасяваща. Защото има хора, които са близки на живеещите в съответната сграда, които чакат под сградата.

Най-ужасяващо всъщност не е как изглеждат хората, а как звучи писъкът на човек, който в един момент разбира, че…"

Надеждата

"До голяма степен, особено в последната една година, ситуацията се промени драстично. Развенчава се един от големите митове – че Русия разполага със спокойствието в дълбокия си тил да разработва и да произвежда всичко необходимо за войната. Оказва се, че Украйна може да атакува много дълбоко отвъд границата на Русия – стратегически обекти, рафинерии, заводи и т.н. И това драстично, според мен, промени и увереността на самата Русия – на какво е способна и как оттук нататък да води войната.

Със сигурност наративът се е променил много – най-малкото в изказванията на Зеленски, който в Анкара, на срещата на НАТО, в разговор с Тръмп се пошегува. Когато Тръмп го попита дали би отишъл в Москва за преговори с Путин, Зеленски отговори: "Ами там сега летят много украински дронове – не мисля, че е безопасно." Това само по себе си е знак. Тази величествена аура на "втората армия в света" и т.н. доста се развенчава. А всъщност от този наратив тръгва и голямата промяна на цялостното отношение към Украйна и към целия конфликт. Безспорно сме свидетели на един изключителен военен и човешки подвиг. Защото – да, от "Киев за три дни" в момента сме на "Москва след пет години е в пламъци". Така че това е драстична промяна.

Аз мисля, че до края на годината ще има радикална промяна на ситуацията. Не мога да кажа още каква, но изобщо не изключвам възможността руски пистолет, натиснат от пръст, собственост на руснак… От руска ръка да видим края на Путин."

Целият разговор на Николета Атанасова с Карина Карагаева можете да чуете в звуковия файл.