Христофор Караджов: Американците днес имат нужда от повече спокойствие

Разговор с Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет в "Мрежата" по програма "Христо Ботев".

250-годишнината от приемането на Декларацията на независимостта – документът, който поставя основите на американската държава и на един експеримент, който продължава и днес.

"То си е експеримент, но е най-дългият експеримент в човешката история", казва Караджов.

Началото: Вторият континентален конгрес и раждането на държавата

"Всичко започва с Втория континентален конгрес, който се събира във Филаделфия с представители на оригиналните 13 колонии – макар че мисля, че само 12 са били представени. Не мога да се сетя коя е пропуснала да изпрати делегати, но помня този странен факт."

Караджов припомня, че това се случва след началото на войната с британската корона. "През 1775 г. започват първите битки, а на 4 юли 1776 г. официално се приема Декларацията на независимостта, основно написана от Томас Джеферсън. Това се смята за рождената дата на независимата американска държава."

Той прави любопитна аналогия: "Да речем, че това е техният Санстефански договор – не напълно завършена държава, но традиционно приеман за първия ден на новата република."

Американската мечта: продукт на миграция, риск и нова територия

"Тази мечта се създава частично като продукт на факта, че имаме колонизатори в съвсем нова територия. Хората, които са били склонни да се дигнат от Стара Европа – от Англия, Франция, Испания – са били общо взето две категории: едните бягат от закона или репресии, другите са много инициативни и търсят реализация."

"Това създава динамика, която виждаме и в други мигрантски държави. Австралия е добър пример – макар че е далеч и климатът е труден. Докато Америка има много място и много територия. Това е държава, която е извадила голям късмет с географията си."

Декларацията на независимостта – документ на идеали и оплаквания

Караджов обръща внимание на нещо, което рядко се коментира:

"Декларацията на независимостта е много интересен документ, от който обикновено се цитира само началото – правото на свобода, живот, щастие и преследване на щастието. Но 90–95% от него е изреждане на всички обиди и проблеми, които колонизаторите имат с властите в Англия. Буквално списък на неправдите, причинени от британската корона."

"Затова документът се разглежда като основополагащ за борбата за независимост на индивида срещу силната централизирана власт."

Нерешеното противоречие: робството и Гражданската война

"Съединените щати оставят нерешено най-важното противоречие – съществуването на робството. И затова, когато южните щати решават да се разбунтуват срещу централната власт, през 1861 г. започва най-кървавият конфликт в историята им – Гражданската война."

"Южните щати цитират същия документ, който ние разглеждаме като символ на прогреса и свободата. Цитират го като основание да се разбунтуват срещу Вашингтон, който според тях накърнява правата им – включително правото да имат роби."

"Само това противоречие е изключително интересно като казус в американската история – в тези 250 години експеримент с конституционна република и непрекъсната демокрация."

Най-дългата демокрация в света

"Няма друга държава с толкова дълга непрекъсната форма на демократично управление. Германия е към 80 години, Израел – около 80, Япония също. Между 80 и 250 години разликата е сериозна."

Съвременните кризи: когато конституцията се клати

Караджов дава пример от последните месеци:
"Имаше опит да се промени един уникален конституционен текст – от 14-та поправка – т.нар. birthright citizenship. Фактът, че си роден в САЩ, те прави гражданин. Това се тълкува така от 1865 г. насам."

"Опитаха да го интерпретират по друг начин. Влезе във Върховния съд, който за щастие отказа да промени това."

"Това е духът на САЩ – че държавата не е обединена на базата на една нация, етнос, култура или произход. Всеки е отнякъде. Обединението е на базата на територията и нейния дух."

Носталгията: "тинейджърът, който мрънка"

Караджов използва метафора:
"Демокрацията в САЩ се е превърнала малко в това да си затворен с тийнейджър в дъждовна сутрин по време на ваканция. Много си го обичаш, хубаво е, но трябва да има свобода. Като го затвориш в една стая, навън вали, той мрънка, не вижда приятелите си – и става ужас за родителите."

"Няма минало, в което демокрацията да е била прекрасна. Тийнейджърът може да е бил прекрасно бебе, но и тогава е мрънкал. Расте, развива се, променя се – точно както демокрацията."

"Когато хората казват, че демокрацията преди е била по-добра, те всъщност заместват Тръмп във въпроса. Но няма минало, в което Америка да е била перфектна – нито през 1953 г., нито през 1972 г., нито през 1911 г."

250 години по-късно: празник, канонада и раздвоено усещане

"Тази годишнина беше странна. 70% от американците не са доволни от това, което има в момента. Но това е държавата, която имаш. За 250 години все нещо е научено. Тийнейджърът ще спре да мрънка, ще порасне, ще го обичаме."

"Хем канонадата беше гигантска – 4 часа фойерверки, виждаше се от космоса. Хем усещането беше раздвоено. Не е съвсем както би си го представил, но пък си го обичаш както е."

Тръмп и светът: край на копирането на модели

Караджов цитира Иван Кръстев:
"Светът разбра, че не могат да се копират модели на демокрацията. След 1989 г. имаше безброй пророчества как моделът ще бъде пренесен в Източна Европа и всичко ще тръгне по мед и масло. Не се случи."

"Идеалите са прекрасни, но 90-95% от Декларацията са оплаквания към британската корона – неприложими другаде. Трябва да видим нашите оплаквания и нашите проблеми – някои неща човек трябва да си ги свърши сам, а не да разчита на готови модели."

Новите предизвикателства: изкуствен интелект и неравенство

"От пет години говорим за изкуствен интелект – какво прави той с нас като общество, като заетост, като отношения между хората."

"Неравенството е 3-4 пъти по-високо от края на XVIII век. Хората, уволнени от частни бизнеси по икономически причини, са 4-4,5 пъти повече от уволнените по време на пандемията."

"Има нови проблеми, ново недоволство, нови развития. Тъкмо нещо се закрепи – и нещо отново трябва да се прави. Но тази държава е успявала да измисли много неща и да преодолее много неща. И пак ще успее."

За какво мечтае Америка днес?

"В момента американците мечтаят за малко спокойствие и за национално единство."

Караджов говори за Световното първенство по футбол:
"Много хора харесаха този триумф на трибализма, на племенността, на фенството. Спортът е сравнително безобидна проява на същите механизми, които са ни довели до войни и разделения. Но тук всичко свършва с това, че 22 души се изтрепват на игрището за наше удоволствие."

"Американците харесаха това, защото за първи път го правят в такъв мащаб. И си мечтаят за единство – да се усещаш като цяло с група твои сънародници."

Първият 4 юли: общност, знамена и жега в Тексас

"Първият път, когато дойдох в Америка през 1996 г., един социолог ми каза: "Отидете на 4 юли. Вижте как хората си слагат ръката на сърцето и слушат химна. Погледнете лицата им – колко са различни."

"И вярно – първият ми 4 юли в Далас, Тексас, невероятна жега, хората облечени с американски знамена пред къщите си… Това беше усещането за общност, което за първи път видях тук."

"Това винаги е било мечтата – или нуждата. Това започна да се губи последните години, а сега по някакъв начин се връща."

Защо се губи усещането за общност в САЩ и какви са приликите с България – чуйте в звуковия файл.