Как гл. ас. Ивайло Начев превръща Антарктида във високотехнологична лаборатория

Антарктида е мястото, където науката среща пределите на човешката издръжливост. С втората си поредна мисия гл. ас. Начев доказва, че българските учени не просто присъстват на Ледения континент – те създават знания, които имат значение. И всяко ново измерване, всеки успешно работещ уред и всяка събрана данна приближават следващото българско откритие. Начев е част от научната група LASER в ТУ–София, където участва в разработването на иновативна апаратура за радионаблюдения и космически мониторинг. Той е сред водещите изследователи в първия български полярен астрономически проект, реализиран съвместно между Техническия университет – София, Института по астрономия с НАО към БАН и ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

"Изследванията, които извършваме, са свързани с изследване на слънчевата активност и влиянието ѝ върху земната Йоносфера, изследване на земното магнитно поле, концентрация на космически частици вследствие на Слънчеви изригвания и търсене на взаимовръзки между тези процеси. В момента сме в пик на 11-годишен слънчев цикъл и периодът е подходящ за изследване на този тип събития поради засилената Слънчева активност. Нашите изследвания са обвързани със следене на събития, които са най-забележими в различни обхвати на електромагнитния спектър. В населените места мониторингът на този спектър за такъв тип научни изследвания е затруднен, поради това, че всички съвременни технологии от нашето ежедневие работят на различни негови обхвати. Това изисква, както сложна обработка на данните, така и възможността конкретно събитие да не може да бъде обвързано директно със слънчева активност и да изисква верификация от друг тип уреди от наблюдателната астрономия, които в някой случаи не могат да верифицират конкретното събитие.

Поради липсата на постоянно пребиваващи жители и липсата на индустриални технологии спектърът на Антарктида е изключителна чист и подходящ за следене на слънцето, чрез технически средства за радио-мониторинг. Една от системите ни получава данни вследствие на насочеността на сензора си и постоянно следене на траекторията на Слънцето – поради дългият ден, през летния сезон на Антарктида, това е възможно с продължителност до над 18 часа за денонощие. Слънчевата активност влияе най-вече на радио- и сателитните комуникационни системи. Различни технологии за радио комуникация стават почти неизползваеми при висока слънчева активност.

Исторически при висока слънчева активност дори е документирано нарушение в електропреносните мрежи – явен пример за последните 50 години са събитията, случили се в Квебек, Канада през 1989 г. По отношение на здравето на хората, аз съм инженер и учен и мога да коментирам качеството на апаратурата, получените данни, открития и хипотези в слънчево-земните връзки. В научната литература има данни за хора, чувствителни на електромагнитни бури, а други научни звена изследват влиянието на слънчевата активност над различни целеви групи, така че нека сравнят отзивите на тези групи с данните за слънчевата активност от различни системи, а защо не и с данните, които публикуваме в научни списания, и като експерти в областта си, да дадат мнение как това влияе на здравето. Лично за мен и близките ми – нямам спомен да сме дискутирали дискомфорт, само поради наличие на слънчеви изригвания или геомагнитна буря" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" главен асистент Ивайло Начев.