Само думите – нова антологична книга на Валентина Радинска

* * *
Много дълго валя… И подгизна душата на юли…
Бог дойде, и надникна от ранна, зелена звезда.
Благодаря му за думите, тихо във мен нахлули.
А от думите капе дъжд, и покълва от тях светлина.

Благодаря му за теб, нежен мой, и близнак мой внезапен,
за платното, в което и двамата ни вгради..
Че с теб, макар и за миг, но зърнах реката златна, 
че ми нарисува бродове през всички черни води…

Благодаря му, че мога да живея, във теб заслушана…
Че твоите звуци заглушиха самотата, и тя преболя…
И ще те дочакам, като тръгнеш към мен през сушата.
Аз отдавна съм тук, и си спомням – много дълго валя…
                                                                    Валентина Радинска

"Тази книга е антологична. От първата ми издадена стихосбирка – "Към мен върви човек", видяла бял свят през 1977-ма, до последната, излязла засега – "Нека бъде любов" (2023), съм подбрала онези стихотворения, в които участват думите- думите като главен, или като паралелен герой, стихотворенията, написани с тези думи, писането като такова. Думите като защита, като материал за магия, като основа за любов, думите като орисия и като съдбовност…Мога да кажа, че "Само думите" е стихотворното съответствие на книгата ми "Користни записки. По следите на пишещото същество", в която разказвам биографията на онова същество в мен, което пише. То е най-добрата ми, най-истинската ми, най-жилавата и жизнена моя част" – пише в предговора към новата си книга една от най-ярките български поетеси.

Валентина Радинска е автор на петнадесет книги със стихове: "Към мен върви човек" ("Народна младеж", 1977); "Нощна книга" ( "Хр.Г.Данов" 1983); "Не" ("Георги Бакалов" 1988); "Чистилище" (ИК "Няголова" 1992); "Всичко" (ИК "Иван Вазов" 1995); "Поне" (ИК "Хемус" 2001), "Дъждовете" (ИК "Захарий Стоянов", 2009); "Употреба на Свободата" (ИК "Захарий Стоянов", 2013) "Времена. Избрано" (ИК "Захарий Стоянов" 2013), "Уроци по мълчание" (ИК "Захарий Стоянов" 2016), "Защото е студено" (ИК "Захарий Стоянов" 2019),"Премълчаване на зимата" (2020, "Симолини-94"), "Душата расте"(ИК "Захарий Стоянов" 2022), "Нека бъде любов" (2023, "Симолини-94"). Тя е автор и на литературно-критическото изследване "Димчо Дебелянов и Повелителя на вълците" (1997, 2012), за което получава наградата за критика на в-к "Век21". Автор е и на антологията "Българската поезия след Втората световна война" (изд. "Слово", 2000 г.). През 1998 г. ѝ е присъдена националната наградата "Мара Белчева" за цялостно поетично творчество. Носителка е и на наградата за поезия "Златен ланец" на в-к "Труд" ( 2009). За преводите си на поезията на голямата руска поетеса Марина Цветаева, Валентина Радинска е носител на Съюзната награда на Съюза на преводачите в България за 1992 г. Носител е на наградата "Блага Димитрова" на ГФ "Българка" за документалния роман "Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо" (Издателство "Ентусиаст"), посветен на големия български режисьор, чиято съпруга бе В. Радинска и претърпял две издания (2011, 2014); на националната награда за литература "Милош Зяпков" ( 2014) за стихосбирката "Употреба на свободата", както и на Голямата награда за изкуство и литература на Община Сливен – "Добри Чинтулов". През януари 2015 г. – получава националната награда за поезия "Теодор Траянов", а през септември 2017 – наградата за цялостно творчество и принос към българската литература "Изворът на Белоногата". През 2021 г. издава книгата "Користни записки. По следите на пишещото същество" ("Симолини-94").

Превеждала е стихове на А.С. Пушкин, Инокентий Аненски, Марина Цветаева, Анна Ахматова, Белла Ахмадулина, Юнна Мориц, и др.

Член е на Сдружението на българските писатели, на българския ПЕН-клуб и на Литературен кръг "Смисъл". Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици, и са включени в пет англоезични антологии, издадени в САЩ, Канада и Англия.

Димитрина Кюркчиева покани поетесата Валентина Радинска в "Артефир". Чуйте разговора в звуковия файл.