Пътят към Епидавър започва с една идея

Какво означава една национална сцена да мисли отвъд собствените си граници? За първи път в историята си Народният театър "Иван Вазов" участва в създаването на спектакъл, чиято световна премиера е на древната сцена в Епидавър – една от най-значимите сцени в историята на театралното изкуство. Зад това стои не само един спектакъл, а и последователна визия за мястото на българския театър в европейския културен обмен.

След световната премиера в Епидавър "Вакханки" под режисурата на Явор Гърдев продължава своето турне в повече от петнадесет антични театъра в Гърция и Кипър. През есента спектакълът ще се срещне и с българската публика – на 30 септември в Античния театър в Пловдив и на 9 октомври в Зала 1 на НДК.

Участието в Епидавър не е крайна цел, а резултат от години последователна работа. Така директорът на Народния театър "Иван Вазов" Васил Василев обяснява пътя, довел до световната премиера на "Вакханки".

За мен е съвсем нормално по този начин да работим и въобще да не се съобразяваме къде е мястото, а да дадем всичко възможно един спектакъл да се реализира така, както един творец си го представя в своите мечти.

За първи път български актьори стъпват на сцената на Античния театър в Епидавър със спектакъл, създаден специално за това място. "Вакханки" е международна копродукция на Народния театър "Иван Вазов", Държавния театър на Северна Гърция, фестивала "Атина – Епидавър" и Vegas Culture, която обединява български, гръцки и британски творци в общ проект.

Каква е ролята на една национална културна институция днес?

Народният театър, убеден е неговият директор, не е само пазител на традицията.

Ние сме малко повече от народен театър. Ние сме обединители на цялата нация.

Именно това според него е голямата задача – българското театрално изкуство да бъде представяно там, където може да бъде оценено и разпознато, без да губи своята идентичност.

Неслучайно разговорът стига и до дългогодишното партньорство на Васил Василев с Явор Гърдев. "Вакханки" е петият им съвместен спектакъл. Общото между всеки от тях е доверието – към режисьора, към екипа и към идеята.

В театъра едно от най-важните неща е именно екипът. Това е колективно изкуство. От най-малката брънка зависи как един спектакъл ще изглежда.

Затова директорът определя културата като инвестиция – не само в един спектакъл или в един театър, а в начина, по който една държава разказва за себе си пред света. Аплодисментите на големите международни сцени според него са признание не само за Народния театър, а за българската театрална школа.

И когато разговорът стига до въпроса кое е по-трудно – да надскочиш себе си или да задържиш вече постигнатото, отговорът отново е свързан с хората.

Важно е да вярваме в другия, да го подкрепяме, да заставаме зад идеята и да му помагаме да върви напред.

С този разговор започва поредицата "По следите на "Вакханки". В следващите епизоди разговорите продължават с режисьора Явор Гърдев, актьорите и творческия екип, за да разкажат не само за създаването на един спектакъл, а и за избора, довел българския театър до една от най-значимите сцени в света.

Защото пътят на "Вакханки" не свършва в Епидавър. Той тепърва започва.

Чуйте разговора на Таня Димова с директора на Народния театър "Иван Вазов" Васил Василев в звуковия файл.