Литературният Тасос

"Остров Тасос е красиво място, но и място с много история. Има маслини, изумрудените води на спокойното Егейско море, което е толкова ласкаво, гостоприемно, спокойно." Така описва остров Тасос писателката Русана Бърдарска, а ние говорим с нея не само за  остров Тасос, но и за книги, и за литература.  Русана Бърдарска, авторка на впечатляващия и като обем, и като дълбочина роман "Опитът", разказва за своята идея да организира симпозиум за български писатели на остров Тасос и за  необходимостта ни да говорим за важните неща в неформална обстановка. "Това ми е много отдавнашна мечта – да имам къща на морето, където да събирам семейството, приятелите, а откакто аз самата пиша – и писатели. Идеята за писателски симпозиум се роди в момента, в който аз самата започнах да пиша и добих някакво самочувствие, че мога да разговарям с писатели, да обсъждаме някакви писателски неща. Но дълбоката идея не е толкова за някакви амбициозни, наистина симпозиумни дискусии и разговори, а за съпреживяване", разказва Русана Бърдарска.

Писателката, която от години живее в Брюксел, разказва също за нуждата от общност след пишещите хора, но и за последните новините около романа й "Опитът", който излезе на български през 2020 г., получи куп номинации и отличия, а сега продължава пътя си по света.

Русана Бърдарска казва, че сякаш романът ѝ "Опитът" продължава да потвърждава името си, че този опит може да се чете като житейски опит, но и той си играе и с жанровете и продължава да търси и да намества в тези граници живота. "Покрай превода на английски, който направихме със Зорница Христова и Кристофър Бъкстон, аз редактирах оригинала, изчистих и добавих някои неща – за войната в Украйна, например. Тези допълнения се родиха от самия живот, от развитието на действителността", обяснява Русана Бърдарска. Романът излезе през 2025 г. на английски, а сега е готов и френският превод и писателката търси своя френски издател. Тя споменава също, че в края на октомври тази година книгата ще бъде представена и в родния й град Лом, който е основен и важен хронотоп в романа.

"Лом е мястото на големия взрив в живота ми, където се случват важни събития, както за Елиас Канети в Русчук са се случили всички смисли, които след това е открил в живота си. За мен Лом е мястото, в което разбрах за смъртта, открих музиката, езика, семиотиката. А това ми напомня нещо много интересно, което впоследствие научих благодарение на моя приятел писателя Емил Андреев, който ми каза, че всъщност къщата, от балкона на която съм приемала "парадите на смъртта", е къщата на Боров. Това всъщност е къщата на Цветан Тодоров. Цветан Тодоров е израснал в тази къща, която впоследствие става къща на ЖИЛФОНД, в която години след това едно рошаво момиченце седи на терасата и гледа траурни шествия и слуша погребалните маршове на Шостакович и открива смисъла на езика и всякакви такива неща. Това са интересните съвпадения, които животът ни поднася."

Важен участник в тазгодишните литературни срещи на остров Тасо беше и писателят Красимир Димовски, автор на сборника с разкази "Момичето, което предсказваше миналото", последван от книгата с новели "Ловецът на русалки" и романа "Тезеят в своя лабиринт" – една своеобразна трилогия, появила се след близо 35 годишна пауза. За романа "Тезеят в своя лабиринт" писателят получи през 2025 г. националната литературна награда "13 века България" за роман на годината.

"Аз съм казвал и друг път, че всеки писател има своята родина и тази родина не се изразява в родното място или в някакво географско положение, или там където живее. Не се заключава в реалиите, за които пише. Родината на писателя – това е неговият свят от думи, който създава. Така че той може да се пренася на различни места", разказва Красимир Димовски.

Той споделя още, че с остров Тасос е свързан и следящият му текст, по който работи. "Тази идея е и дълг към баща ми, който до последно искаше да разкаже история за времето, когато е бил в войник през 1943-та година в района на остров Тасос. Така че на този литературен симпозиум, на който присъствахме и който мина страхотно – тези пет дни говорихме за литература и за света на литературата, и за литературата на света, мисля, че ще окаже голямо влияние за писането ми, защото за първи път съм на острова. И просто съм поразен да видя това, което съм го чувал от разказите на баща ми. Така че най-важното е човек да вдъхне от тая светлина, от тоя въздух, да види паметта на маслините в техните дънери... и това е най-същественото, ако смяташ да пишеш. Самите исторически факти могат да се вземат от всяка библиотека", казва писателят.