Николета Даскалова: Публичността е защита за уязвимите журналистки

"Да бъдеш журналистка – цената напрофесията" – новото изследване на Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николета Даскалова.

Защо е важно да се говори за жените журналисти

"По няколко причини. Едната е, че професията по общи впечатления е много феминизирана – преобладават повече жени. За съжаление няма точни данни за броя, но такива са общите впечатления. В същото време не се дава достатъчно гласност на това през какви състояния минават работещите жени в сферата – и като условия на труд, и като, може би, някакви други проблеми, свързани с техния пол.

Респондентките ми – по-голямата част работят в София, но и немалка част от жените, с които разговаряхме, работят в регионални медии. Така че успяхме да сглобим пъзела. Това е рамката."

Проблемите

"Много са проблемите, като тук – нека кажем от самото начало – картината не е хомогенна. Има медии, в които условията на труд са много добре поставени; има журналистки, които не изпитват особено сериозни заплахи в работата си. Това са най-вече работещите в големи медии, журналистки, които не се занимават с много остри теми.

От тук нататък обаче, в масовите случаи – и особено в медиите извън София – за съжаление има доста проблемни неща. В голяма част от онлайн медиите, и в столицата, и извън нея, няма достатъчно ресурси, за да се осигурят пълноценни трудови договори на работещите. Трудов договор на 8 часа, например, се счита за лукс – със съответните осигуровки. Заплатите са близки до минималната в много медии. В същото време, ако има възможност за допълнително заплащане, то е на друг принцип и на друг тип договори, от които се спестяват осигуровки – което поставя работещите в ситуация на несигурност. Това, разбира се, се отразява конкретно, когато говорим за жени – и на майчинството, на начина, по който могат да излязат в майчинство и да се върнат от него.

Има едно златно правило, което съществува от години: когато научиш, че си бременна, отиваш и говориш с шефа да ти увеличи осигуровките, за да получаваш по-високо обезщетение в следващите месеци. Само че това не е достатъчно и в някои случаи е въпрос на пазарлък, както казаха някои респондентки – което може да остави достатъчно неприятен привкус.

Плюс това, последствието от връщането на работа не на всички места е безпроблемно. Някои журналистки чувстват, че биха могли да си изгубят позицията, ако не се върнат по-рано. Затова бързат да се върнат по-рано, не ползват майчинството за целия период, който българското законодателство осигурява. На някои се налага да се върнат и заради ниски доходи – просто им се налага да започнат да работят по-рано и влизат в ситуации на множествен стрес: да се справят и със стреса в работата, и със стреса от отглеждането на дете. Това е, когато говорим за този кръг проблеми.

Същевременно има и немалко места (на местно и регионално ниво), където няма дори възможност за работа на минимален трудов договор. Няма минимална заплата, няма възможности за 8-часов работен ден; работи се на 4-часов работен ден, но там журналистките са длъжни сами да си търсят други възможности за по-добро осигуряване. А в най-най-лошите случаи дори се работи без всякакъв договор – плаща се на ръка, устни договорки, които поставят журналистките в среда на социален риск.

И представете си – ако стане някаква трудова злополука, както те казаха – какво правим? Кой отговаря? Кой поема отговорността?

От друга страна – това е пълна зависимост. Тоест как можем да говорим за независимо, свободно изразяване, при положение че ти очакваш някой да ти даде пари на ръка?"

Увеличаване на заетостта и поемане на повече професионални роли

"В същото време, когато си говорим за независимост и свобода, това се свързва с увеличаване на заетостта и поемане на повече професионални роли от страна на журналистките. Особено в регионалния сектор. Общо взето, там работят по двама-трима души в екип. Екип от трима души се смята за стабилен. По няколко души списват и новинарски сайт, и печатно издание.

Можем да си представим как това се отразява и на качеството на работа. Няма достатъчно ресурс за командировки, за пътуване. Много журналистки казаха: "Ние даваме наши средства, за да си вършим работата."

А пък и поемат една много специфична роля – да бъдат едновременно и рекламодатели. Има едно класическо правило, че, за да има редакционна независимост, редакционният отдел и търговският отдел не трябва да са заедно. Не трябва да има пресечна точка между тях. Виждаме, че в професионалната роля на самия журналист се случва това пресичане, което вече се приема като норма. Дори да е имало възмущение, журналистките ни казаха: "Ами това е положението, така ни оценяват труда."

Сексизъм и неприлични предложения

"Има го този сексизъм и в редакциите, към който има голяма доза търпимост от страна на жените. Някак си те не го разпознават като структурен проблем – мислят, че е по-скоро персонален проблем. Но когато съберем журналистки заедно във фокус групи, започват да си споделят и да казват: "Аха, това не се случва само на мен." Това явно има по-широка практика. Случва се по-често, случва се и на други места. Защо? Как да реагираме?

Много често няма изграден рефлекс за реакция в подобни случаи. Замръзваме – например – едната реакция. Или някаква неловка усмивка. И в последствие започва едно допълнително разсъждение: "Ама това не ми е приятно, защо реагирах така, може би трябваше да реагирам по друг начин." Ето – виждате – самият факт, че не се говори по тези въпроси, допълнително поставя жената в една по-уязвима ситуация.

Но в редакциите дори не е чак толкова страшно, колкото извън редакциите. Когато журналистките трябва да излязат на терен, трябва да се срещнат с хора, които да интервюират – тогава те биват обект на неприлични предложения. Дори, знаете ли – оказва се, че често наричат журналистките, как се обръщат към тях политици или бизнесмени – с думи като "коте", "пате"… Което може да изглежда комично, но най-малкото е непрофесионално.

Някои журналистки казват: ние използваме това, че ни подценяват и че се държат с нас така, за да си мислят, че не знаем – и всъщност ние ги изненадваме, този тип закачливо настроени наши събеседници, със сериозни въпроси и с подготовка. И виждаме как изведнъж тяхната закачливост намалява и започват да се смущават и да се чудят как да отговорят на неудобните въпроси."

Едни от най-страшните неща са заплахите

"Заплахите, включително има и случаи на смъртни заплахи, има случаи на очернящи кампании. Знаем – някои от тях са публични, говорили сме и във вашето предаване за тях. Но се оказва, когато говорихме с журналистките, че има и други, които не стигат до по-голяма публична трибуна – някак си остават премълчани, не се говори за тях. Има много заплахи за сплашващи дела, за SLAPP дела – "делата шамари", както тук ги определяме. Много повече, отколкото се знае. Самите дела са много повече, отколкото публично се знае."

Защо мълчат

"Ако са в големи медии – получават подкрепа; в някои по-малки редакции също получават подкрепа. Но една от причините е просто заетостта: "Аз продължавам да си върша работата, да не занимавам аудиторията и с мой проблем." А всъщност това е грешка.

Трябва да се говори, трябва да се дава гласност на такъв тип поведение, на заплахи, защото – както и някои наши респондентки казваха – всъщност това е вид защита. Публичността, гласността, видимостта на проблема е вид защита. Така че призоваваме повече журналистки – и журналисти въобще – да не си мълчат, когато са обект на нещо толкова неприятно.

Има също така, като изреждаме списъка с неприятните практики: изобличаваща информация се публикува – например къде живее журналистката; има настойчиви заплахи от страна на адвокати; издирване на лични данни на въпросната журналистка, от която някой не е доволен, защото е направила репортаж, който не му харесва по една или друга причина.

И дори да не се стигне до дело – това е пак форма на психически тормоз."

Как изглежда българската журналистка в риск

"Журналистката, която е в най-голям риск – ако трябва да обобщим посоките на риск, които диагностицирахме в това наше изследване – се получава един изведен образ: млада, бременна журналистка, работеща на свободна практика, правеща разследвания и в регионалния сектор. Това наистина са множество рискове."

Целия разговор на Николета Атанасова с Николета Даскалова може да чуете в звуковия файл.

Цялото изследване можете да намерите на страниците на Асоциацията на европейските журналисти – България.