Димитър Къцарков: Въпросът е какво е споразумението на България за тези самолети

Възможно ли е Иран да нанесе удар по българска територия след приемането на американски самолети у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитър Къцарков от Центъра за изследване на конфликти и международен коментатор.

Има ли основания за тревога

"Има някаква медийна, не бих казал мания, колкото злоупотреба с тази тема – каква опасност носи за България това и какви други опасности може да въвлече. Това няма как да се случи, защото ние изпълняваме, първо, някакъв ангажимент по линия на нашия съюз в НАТО спрямо американците. Ние сме изпълнявали този ангажимент, въпреки че досега не беше ясно обявено каква е ролята на тези самолети-цистерни в София.

Тук е въпросът каква е уговорката за България и какво е споразумението, което България сключва с Вашингтон, за да приеме тези самолети. Ако ние сме просто някаква бензиностанция, която ще бъде сложена тук, на Балканите, трябва ясно да бъде посочено това. Ако ще се използва нашата държава за конкретни военни действия в Иран, тогава трябва да се дадат някакви много сериозни гаранции за сигурността на България. Иначе всичко друго е злоупотреба. Ние сме защитени по член 5 от НАТО. Отделно, за да достигнат ракети до България, те трябва да минат през въздушното пространство на Турция, на Азербайджан и всъщност през други съюзни държави.Така че тази злоупотреба със сигурността на България е изключително вредна за нашата армия и за нашата защита. Това се използва повече с вътрешнополитическа цел, отколкото с реална стратегическа и политическа обосновка."

Дипломатическата нота

"Дипломатическите ноти са част от Виенската конвенция. Това са традиционни елементи на международното право, които са съвсем разбираеми и понятни. Тези ноти, демарши и послания са позволени от международното право. Това не разваля нашите отношения с Иран. Но ако вече са намесени конкретни заплахи за военни удари, това променя ситуацията, тъй като ние можем по някаква форма да включим и член 4, и член 3 от НАТО, които ни дават възможност, ако се чувстваме застрашени, да обсъдим това с нашите партньори.

Така че ние нямаме конкретни военни заплахи, конкретни закани за удари от Иран. Аз не очаквам удар от Иран по българска земя, защото така този конфликт рискува да бъде разширен много значително, ако Иран си позволи да атакува друга държава от рамките на Алианса."

Инструмент за психологически натиск

"Всяка нота е с подобно послание. Ние също използваме такива инструменти в отношенията си например със Северна Македония. Тук въпросът е друг. До каква степен българското правителство в сегашната конфигурация е готово да защитава българския национален интерес, който е едновременно да бъдем солидарни с нашите партньори, но и да се водим от гаранциите за сигурност на нашата държава и на нашите граждани.

Тоест това не ми е ясно в цялата конфигурация. И това не е ясно само от днес. Външната политика на Радев отдавна е с двойно предназначение. И по отношение на Украйна, и по отношение на Иран, и по отношение на съюзниците. Едно се говори в Брюксел и във Вашингтон, друго се говори, когато се комуникира с избирателите на тази партия и на този кабинет. Това вече трябва да прекъсне, защото в един момент господин Радев ще трябва да вземе ясна позиция. И ако той е воден от политическия принцип да не загуби подкрепата на своите избиратели, то неизбежно ще я изгуби."

"Всичко се ръководи от принципа "проба – грешка".

"Виждаме, че решението за Иран в момента се посреща с отпор от местните кметове около Безмер. Виждаме също, че и по отношение на Украйна някои от неговите решения също срещат отпор. Цялото нещо е продиктувано според мен не толкова от неопитност, колкото от опит да се прокара някаква линия, която да се следва. За мен това е проява на конформизъм. И то в най-висша форма – дипломатически конформизъм.

Тоест по една тема той се чувства уверен да вземе дадено решение, по друга се притеснява да го направи, воден от реакцията на обществото, което превръща Радев в много по-различен лидер от това, което сме свикнали да виждаме досега. Аз обичам да казвам, че Радев е компулсивен лидер. Той се влияе от външната среда и от външни елементи в политиката, което не го превръща в много успешен лидер. Защото, за да бъдеш успешен лидер, трябва да имаш собствена воля да налагаш тези решения.

Ако се ръководиш само от външните фактори при вземането на решения, неизбежно това те превръща в губещ играч в дългосрочен план."

"Коалицията на желаещите"

"Тепърва ще се вижда как санкциите към Русия се случват на всеки няколко месеца под формата на различни пакети. Другият въпрос е, че неговата позиция по тази тема е завоалирана с друго – например с желанието му да бъде по-близо до САЩ, когато балансира отношенията си с Европейския съюз. Проблемът е, че България със своята позиция спрямо САЩ рискува да се изолира в един период на възстановен еврооптимизъм. Сега имаме възстановяване на идеята за автономен Европейски съюз със собствени отбранителни функции.Имаме конкретни дати, посочени за присъединяване на нови държави членки след повече от 15 години прекъсване.

Тоест, ако Радев със своята политика в момента не желае да бъде част от тази коалиция и не желае България да бъде двигател на тази автономност на Европейския съюз, рискуваме да изпаднем в много сериозна изолация. Точно това имам предвид под термина "двойнствена политика" – че ако тя се ръководи от желанието само на местна почва в България да си популярен сред привържениците, а не се ръководи от дългосрочен стратегически фактор за това къде е България в Европейския съюз и каква е функцията на Европейския съюз в дългосрочно бъдеще, в следващите 5-10 години, неизбежно ние ще изберем губещата страна."

Обществото в България

"Обществото в България според мен вече е ясно разделено по оста евроскептицизъм. Но всъщност Радев дойде на власт, защото хората видяха в него убедителен фактор, който да се бори срещу корупцията, въпреки че досега не сме видели конкретни действия за победа над тази корупция и над хората, които той дойде да замени. Предстои да видим дали на местните избори Радев ще успее да извади банка от кадри или хора, които да могат да заменят тези на ГЕРБ и ДПС.Пред Радев за първи път стои въпросът да докаже колко е последователен, но още няма и 100 дни.

Ние коментираме неговите външни проекции, защото те са най-ярките белези на политиката му, но в основен план още не можем да видим дълготрайните процеси на замяна на този модел, който той дойде да замени."

Терористични клетки

"Клетките на "Хизбула" – прокси структури, финансирани от иранската държава, са клетки, които имат традиции от последните 20 години. Искам да припомня, че на 19 юли 2012 година в България се случи терористичният атентат в Сарафово, който беше извършен от "Хизбула" – най-силното прокси на Иран в Близкия изток. Тоест тези клетки са тук. Тези клетки са налице. Въпросът е какво прави ДАНС по въпроса.

И в такъв случай политиката на кабинета, включително и на господин Радев, който днес, или вчера мисля, че заяви, че държи да запази добрите отношения с Иран – какво означава това? Защо се пазят тези добри отношения с Иран, без да се адресира основният въпрос – какво правим с тези клетки и как ги премахваме? Ето тук отново е примерът за двойнствената политика.

Един от първите хора, които се обадиха да поздравят Радев, когато сформира правителство, беше Бенямин Нетаняху. Гидеон Саар, външният министър, също. Ние държим много на нашите дълбоки стратегически отношения с Израел – и в сферата на киберсигурността, и в сферата на отбраната. А в същото време нашата държава е посочвана като една от основните на Балканите с клетки, финансирани от основния враг на Израел. Това е пример за тази двойнствена политика, която имам предвид."

Трябва да се вземат ясни мерки. Ето това е твърдостта, която се търси.

"Аз не виждам тази твърдост още в политиката. Не виждам последователност. По-скоро виждам постоянно противоречие в действията на премиера, на външния министър, на вътрешния министър. Не виждам стъпки в посока изграждането на силна България.

По-скоро виждам разгръщащо се недоверие и по-скоро стъпване надолу по отношение на мястото на България в западния свят. Ако продължаваме с тази форма на самоизолация, това няма да доведе до нищо добро, гарантирам го."

Националният интерес

"Националният интерес е това, което Радев лансира, но засега не спазва в своята политика. Това е силна България в обединена Европа. Една обединена България, един силен съюзник в една все по-обединяваща се Европа, бих казал. Това означава България да бъде част от Европа. А силна България е България, на която може да се има доверие. На която се разчита. На която се гледа като на лидер на Балканите. Ние продължаваме да бъдем естествен лидер на Балканите и сме ключът към евроинтеграцията на Западните Балкани. Това е смисълът на силна България.

А тази все по-обединяваща се Европа и натискът, който тя ще оказва върху България, ще се засилва с всеки изминал месец. Защото и при войната в Украйна, и при конфликта с Иран ясни перспективи за бърз дипломатически изход на този етап няма. Каквото и да си говорим, докато умират хора на бойното поле, засега няма ясен дипломатически изход."

Целия разговор на Николета Атанасова с Димитър Къцарков може да чуете в звуковия файл.