Малко познатата работа в Националния институт по геофизика, геодезия и география

Националният институт по геофизика, геодезия и география е едно от основните структурни звена в научноизследователското направление "Климатични промени, рискове и природни ресурси" на Българската академия на науките. Институтът е водещ национален, научен и интердисциплинарен център в областта на геофизиката, сеизмологията, геодезията и географията в страната. Научноизследователската и научно-приложната му дейност се развиват в съответствие с националните, европейските и световните критерии за организация и качество на изследванията. Националният институт по геофизика, геодезия и география при БАН (НИГГГ – БАН) е създаден на 1.07.2010 г. чрез сливане на четири научни звена на Българската академия на науките: Геофизичен институт (основан през 1960 г.), Географски институт (1950 г.), Централна лаборатория по висша геодезия (1948 г.) и Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982 г.). Първият директор на НИГГГ – БАН е чл.-кор. проф. Николай Милошев. Създаването на НИГГГ наложи структурни и организационни промени за подпомагане на функционалната обвързаност между отделните звена и оптимизиране на дейностите им с оглед ефективното използване на човешките ресурси, материалната база и научната инфраструктура. При основаването му през 2010 в института са работели 217 служители, от които 9 професора, 49 доценти, 38 научни сътрудника, 52 специалисти с висше образование и 69 души технически персонал. В структурно отношение той е бил съставен от 5 департамента с 11 секции, административен отдел и Национален център за геоинформация. Понастоящем Институтът обхваща четири департамента с шест секции – Геофизика, Сеизмология и сеизмично инженерство, Геодезия, География, един център – по хидрология и водно стопанство, както и административни и обслужващи звена. По покана на директора на Националния институт по геофизика, геодезия и география доц. Петя Трифонова предаването "Следобед за любопитните" гостува на института.

Проф. Георги Гаджев: Химическото време определя състоянието на атмосферата

Химическото време показва състоянието на атмосферата – дали е замърсена или чиста, дали съответните замърсители надвишават пределно допустимите концентрации или са под тях. Системата се изпълнява за цялата страна и териториите на нашите съседи. Различните замърсители имат различни пределно – допустими концентрации и ние даваме в реално време какви са стойностите им в определения час. На базата това ние правим модели, които дават прогноза какви биха били тези концентрации за следващия ден.

Проучванията се извършват и в София, Пловдив и Варна, тъй като те описват различна околна среда около тях. София с равнинен и планински характер, Пловдив е изцяло равнинен характер, а Варна е крайбрежен. Наблюденията ни показват, че всеки ден е индивидуален, но през зимата замърсяването е по-голямо с фини прахови частици. Климатични са основните причини за замърсяемостта на атмосферата, като понякога това замърсяване е и трансгранично. Дъждовете от една страна добре повлияват качеството на въздуха, защото измиват натрупаните замърсители. Събраните данни се обработват на суперкомпютрите в института и се архивират. Те биха могли да се използват при изготвянето на стратегии след като се анализират. Във Варна днес въздуха не съдържа фини прахови частици – разказа в ефира проф. Георги Гаджев.

Проф. Николай Димитров: Варненската мареографска станция е сред десетте в света, които не са прекъсвали работа почти век

Мареографските изследвания са били обект на интерес още от древността. В крайбрежните райони по света, знаете са доста често стават наводнения и тази информация е нужна и за корабоплаването и за всяко хидротехническо строителство. През 1928 година се решава да се направи топографска карта на България и за целта е било нужно да се определи кота нула, от която да се изчисляват височините. Тогава за нула се приема средното ниво на Черно море и за целта се изграждат две мареографски станции – във Варна и Бургас.

Какво е представлявала мареографската станция в началото- малка постройка близо до брега. Там се изкопава кладенец, който чрез тръба се свързва с морето, а по тръбата влиза морската вода и да се правят отчитанията. Измервателната апаратура тогава е представлявал един поплавак, свързан с писец и барабан с милиметрова хартия, където се записват и данните. Тези измервания продължават и до сега. През 2013 година в станцията във Варна бе снабдена с нов измервателен уред от радарен тип, който работеше в продължение на две години заедно със стария, за да се съпоставят данните. Вече там работи само радарния мареограф. Това е станцията, една от десетте в света, които имат толкова дълъг период на работа, почти вековен. В Бургас станцията е разрушена през 70-те години на миналия век и след това през 2017 година, сградата отново е разрушена, но е запазен уреда. Тези измервания показват средното морско ниво, а това се ползва при изграждането на пристанища и съоръжения към тях – разказа в ефира на предаването проф. Николай Димитров.

Проф. Стоян Недков: Необходима е трансформираща промяна, за да предадем по- малко увредена природа на поколенията след нас

Устойчивото развитие е една концепция, която възниква през втората половина на 20-ти век, като тя е като отговор на проблемите, свързани с екологията и експлоатацията на природните ресурси и необходимостта да ги запазим за бъдещите поколения. Екосистемните услуги, изпълват концепцията за устойчиво развитие е моята теза. Ние в момента работим по един много голям европейски проект, където една от целите е да се промотира целите за трансформиращата промяна към всичко свързано с природата.

Проф. Мариан Върбанов: При нас след полеви изследвания правим комплексна оценка на водата

Избрах термина открито за водата, защото като почнем да говорим за водата, винаги стигаме до някаква политика. Ние като колектив в института сме 11 човека и изпълваме дейността на центъра по хидроложки водни изследвания. Това е сравнително нова структура от преди 4-5 години и тя обединява работата на три групи учени, отговарящи за трите стълба на които стъпва оценката за състоянието на водите у нас – инженер-хидролози, занимаващи се с използване и управление на водите, хидробиолози-еколози, занимаващи се с изследване биологичното състояние на водните екосистеми и третата група, които оценяват физико-химичното състояние на водите. Основната ни работа сега е в Южна България, но тепърва ще се прехвърлим и в Черноморския регион и речните басейни на Северна България. В рамките на четири – пет пъти посещаваме определени региони и извършваме мониторинг на състоянието на водите. Използваме и индексни оценки за състоянието на водите, което дава възможност за комплексна оценка. Създаването, поддържането и развиването на водна култура у нас е необходимо днес – разказа в ефира на предаването проф. Мариан Върбанов.

Проф. Надежда Илиева: В нашата работа комбинираме статистиката с пространствените данни

Нашата секция разглежда всички социални и икономически процеси в България, които се случват и тяхната динамика в пространствен аспект. Уникалното на географията е, че комбинира както статистически, така и пространствени данни. Идеята през последните години ни е да създаваме едни такива данни, на базата на различни проучвания и проекти, по които работим. Това ни дава възможност да правим и пространствени анализи. Именно в тази монография – "География на България" направихме една карта на всички населени места в страната и то от кога започва процеса на депопулация. Демографските проблеми у нас започват още преди Втората световна война. На базата на тези проучвания установихме, че около 30 процента на населенията у нас, достигат своя максимален брой на населението още преди Втората световна война и от тогава започва процеса на намаляването на населението. Преди промените България достига своя максимален брой на населението, достигайки близо 9 милиона души. И след 1989 се ускори процеса на достигане на отрицателния естествен прираст. Другото като процес, който наблюдавахме е масовата емиграция, която преди това бе възпирана. 35 процента от намаляването на населението се формира именно от емиграцията, като основен фактор си остава естествено възпроизводство. Демографските процеси са много логични и лесно обясними и лесни за анализиране, защото са взаимосвързани. Именно нашата секция преди години излезе с предложение при формирането на една географска политика, трябва да се съобразят с особеностите на демографското състояние на отделните региони – разказа в предаването проф. Надежда Илиева.

Доц. Мария Аврамова: Археомагнетизмът е малко известна наука

"Археомагнетизмът е малко известна наука. Много хора знаят, че земята има магнитно поле, което на практика ни предпазва от вредното въздействие на космическата радиация. Без това поле и защита живот на планетата Земя не би съществувал. Много по- малко известно е, че магнитното поле на земята се изменя, както във времето, така и в пространството, в резултат на различни процеси, които геофизиците усилено се опитват да обяснят. Информация за тези изменения може да се получи единствено чрез архео- и палеомагнитните данни.

Археомагнетизмът е част от един по-голям метод наречен палеомагнетизъм. Разликата между двата метода е, че палеомагнетизмът работи с геоложки времена, изследвайки скали и седименти, докато археомагнетизмът работи с една много по-кратка времева скала и изследва материали, намерени в някакъв археологически контекст. Събраните данни могат да се използват от геофизиците за конструиране на различни геофизични модели и да проверяват своите хипотези, свързани с вътрешния строеж на земята, както и произхода на магнитното поле. Данните мога да се използват и за разрешаване на археологически задачи, най-вече при датиране на откритите находки.