Културни маршрути в Ерзурум

Казват, че културният туризъм е мост към опознаването на чуждия свят – пътешествие, което ни помага не само да разберем другите, но и да погледнем с нови очи към собственото си наследство. Именно затова музеите, архитектурните паметници и традиционните занаяти заслужават специално внимание. Днес ви отвеждаме в турския град Ерзурум, където историята и културата се преплитат.

Защо тръгваме в тази посока?

Защото Ерзурум е един от най-старите градове в Източна Турция, който впечатлява с богатото си историческо наследство и множество забележителности, превърнали го в притегателна точка за любителите на културния туризъм. И защото този град, с население близо 1 млн. души и намиращ се на 1800 м.н.в., е жив учебник по история, където селджукската архитектура и старинните медресета разкриват историята на Източна Анатолия. Градът има автентичен дух, съхранил старите занаяти като обработката на черния камък "олту", и традиционната гостоприемност, родена по Пътя на коприната.

Какво трябва да се види в този град?

Разходката из Ерзурум може да започне първо от крепостта. Тя е най-старият исторически обект в града и днес се намира в самия му център. Построена е от византийския император Теодосий II през V век и е служила векове наред за главен военен бастион на империята срещу персите. През годините крепостта преминавала през ръцете на много цивилизации – владеят я хети, византийци, селджуци, салтукиди и османци, като всяка от тях оставя своя архитектурен отпечатък.

В рамките на крепостта може да се види Часовниковата кула - Saat Kulesi, която днес е един от символите на Ерзурум. В рамките на крепостта има джамия – Kale Mescidi, за която се приема, че е един от най-старите турско-ислямски градежи в Анатолия. Джамията е със специфична архитектура, с голям купол и каменни стени, като е проектирана без класически отворен вътрешен двор.

Ако разглеждате крепостта, няма как да не ви направят впечатление и крепостните стени – изградени от масивни дялани камъни, които създават строгия и внушителен облик на съоръжението и днес. И тук е мястото за едно малко подсказване – на посетителите е позволено да се изкачат до върха на кулата, и ако нямате страх от височини, оттам се  разкрива 360-градусова панорама към целия Ерзурум и заобикалящата го от всички страни планина Паландьокен.

Медресето с двете минарета – наричано просто "Двете кули", е друга от забележителностите на града, които не трябва да се подминават. Наричат го архитектурното бижу на Ерзурум. Двете минарета са високи 26 метра, маркират монументалния вход и дават името на комплекса. Те са изградени от тухли и са украсени с тюркоазени глазирани мозайки. Медресето е построено в края на XIII век по времето на Селджукския султанат и се приема, че то е най-голямото запазено селджукско медресе в цяла Анатолия. Сградата е функционирала като висше богословско училище, както подсказва недвусмислено името ѝ, но през вековете е била използвана също и като леярна за оръжия и различни боеприпаси.

Друга спирка в града са Трите гробници – исторически комплекс от средновековни мавзолеи, изградени от изсечен камък с конусовидни покриви.  Комплексът включва гробницата на Емир Салтук от XII век и други две анонимни гробници. Въз основа на стилистични сравнения, историците са датирали двете гробници, които са без ясни обозначения, към началото или средата на 14 век.

Днес гробниците са разположени в пределите на съвременния град, близо до Археологическия музей. В Средновековието обаче са били извън градските стени, недалеч от Тебризската порта.

Якутие медресе пък е един от най-значимите и най-добре запазени исторически паметници в Източна Анатолия. Тази сграда е изключителен пример за архитектурата от периода на Илханата, монголско ханство, създадено на териториите на Персия през 13 век като част от Монголската империя, управлявала региона. Медресето е построено е през 1310 г. по заповед на местния управител Ходжа Якут, откъдето идва и името му. За разлика от Медресето с двете кули, чийто двор е открит, тук централното пространство е защитено с красив свод с мукарнаси (сталактитни орнаменти, подобни на пчелна пита) и малък централен отвор за светлина. Медресето има монументален каменен портал, богато украсен с каменни пластики с красиви геометрични и растителни орнаменти.

Днес в Якутие медресе се помещава Музеят на турско-ислямското изкуство и етнография на Ерзурум. В бившите стаи за обучение, разположени около централния двор, са изложени исторически артефакти, оръжия, облекла, монети и предмети от бита на региона през вековете.

А ако човек има достатъчно време и любопитство към традиционните занаяти в Ерзурум, може да надникне в някоя от многобройните работилници, където майсторите шлифоват и изработват бижута от черния камък олту – известен още като "черен кехлибар" или гагат. Камъкът се добива чрез тежка ръчна работа в дълбоки тунели около град Олту, провинция Ерзурум. От векове той е в основата на местната икономика и култура. И съответно – той е емблема на занаятчийството в района на Ерзурум.

Трябва да уточним, че не става въпрос за обикновен минерал, а за фосилизирана смола и дървесина (или ако трябва да сме съвсем точни – за вид лигнитни въглища) от праисторически иглолистни дървета. Най-забележителното свойство на камъка олту е, че докато е под земята, той е изключително мек и податлив на обработка. Започва да се втвърдява след като влезе в контакт с въздуха. Интересното е, че колкото повече се докосва от човешка ръка, толкова по-лесно се полира и толкова по-лъскави и гладки стават стените му.

Тъй като се вярва, че камъкът олту абсорбира негативната енергия и намалява стреса, от него се произвеждат традиционните молитвени броеници и те са много ценени от всички. Броениците обикновено се инкрустират със сребро или злато и се превръщат в изящни бижута. Но от камъка се изработват също пръстени, обеци и колиета. В града има много работилници и стига да поискате, можете да надникнете във всяка една от тях.