Изложба в Русе преоткрива творчеството на Любомир Янев

Изложбата "Между видимото и забравеното" представя творчеството на Любомир Янев в Художествената галерия в Русе. В ефира на "Нашият ден" Християна Стомонякова, PR на галерията, директорът Еслица Попова и авторът и меценат Елена Цвяткова разказаха за експозицията, за пътя ѝ до Русе, за богатството на представената колекция и за необходимостта творчеството на художника да бъде по-задълбочено изследвано.

Християна Стомонякова определя изложбата като "изненада", защото колекцията на семейството на Любомир Янев обхваща "почти целия му творчески живот". Най-ранните произведения са илюстрации по Слав Христов Караславов от 1951 г., а последната рисунка с пастел е от 2000 г. По думите ѝ експозицията е "изключително богата и разнообразна", включваща литографии, офорти, сухи игли, акватинти, рисунки с туш, пастел и гваш.

Тя разказва, че изложбата проследява разнообразните теми, които са вълнували художника. "Любомир Янев е един интровертен автор", чиито произведения преминават от политически сюжети до портрети на хора от ловешкото село, в което е живял. Според нея някои от недатираните серии "звучат изключително съвременно, сякаш ги е правил днес или вчера", а други впечатляват с текстовете, включени в самите офорти.

По повод въпроса дали Любомир Янев е останал забравен, Еслица Попова отговаря утвърдително. Тя припомня, че предишната голяма изложба, посветена на художника, е била преди 11 години в Софийската градска художествена галерия. Според нея обаче срещата с настоящата експозиция трудно може да бъде забравена. "Просто няма как да го забравиш втория път. Просто е невероятен като автор. Много е различен, много е изненадващ", казва тя, уточнявайки, че това е личното ѝ впечатление като човек, който "не е специалист".

Християна Стомонякова отбелязва, че изложбите на Любомир Янев "не са типични за годините на социализма в България" и предполага, че художникът е създал сравнително малко произведения, които са се вписвали в официалните теми на времето. Въпреки това той е участвал активно в художествения живот, получавал е награди и е организирал самостоятелни изложби. Сред отличията тя посочва диплом за илюстрация в София от 1978 г., награди за графика през 1980 и 1981 г., както и международни отличия за рисунка в Нюрнберг и Риека.

Според нея творчеството на художника заслужава по-задълбочено проучване. "Може би това е един път, по който някой, надявам се, ще тръгне и ще направи едно по-обширно изследване на Любомир Янев, защото той го заслужава." Тя обръща специално внимание и на произведенията от последния му период в ловешкото село Старо Стефаново, които определя като "много силни". Като пример посочва голям офорт с образа на дядо Бойо, представен като папа, чиято мантия е изпълнена със "сакрални" и символни знаци.

Елена Цвяткова разказва, че връзката ѝ с изложбата идва чрез Борис Янев – първия син на художника. "Ние сме семейство, имаме четири страхотни деца", казва тя и допълва, че за нея е силно преживяване внуците на Любомир Янев да разглеждат творбите му. "Много е силно да можеш да говориш за дядо им през образите, които е оставил."

Тя благодари на директора на Художествената галерия в Русе Еслица Попова, която според нея "прави чудеса" и реализира много нови инициативи. По думите ѝ, изложбата не е обвързана с конкретен повод, а е осъществена по покана на галерията. "Тя има това набито око, тя има нюх към ценните неща, които в някои случаи може и да са позабравени назад във времето."

В заключение можем да кажем, че има две важни послания около експозицията – необходимостта от сериозно изследване, посветено на Любомир Янев, и възможността изложбата "Между видимото и забравеното" да бъде разгледана в Художествената галерия в Русе до 29 септември 2026 г.

Чуйте разговора на Ани Маринова с Еслица Попова и Християна Стомонякова в "Нашият ден".