Нова книга проследява културното наследство на рибарите по Дунав

Директорът на Регионалния исторически музей – Русе проф. Николай Ненов гостува в ефира на "Нашият ден" по повод новото си изследване "Рибари по Дунав", издадено от Регионалния исторически музей – Русе. В разговора той разказа за дългогодишната си работа сред рибарските общности, за тяхното специфично познание за реката и за мястото им в нематериалното културно наследство. Покрай разговора проф. Ненов коментира и откритите край Ряхово останки от космат мамут, като отбеляза, че именно рибарите често са хората, които първи забелязват подобни находки.

По думите му, книгата е насочена към антропологията на рибарските общности по Дунав, а фокусът е върху нематериалното културно наследство, културните пейзажи и начините, по които хората възприемат и изграждат образа на реката.

"Когато кажем рибари, те, разбира се, ловят риба, но всъщност те имат изключително важно познание и за реката, и за нейното движение, и за подводния свят, и за дъното – дали е чакълисто, глинесто или по друг начин, дали и къде се натрупват едни или други наноси." Именно това знание им позволява да предвидят какъв вид риба могат да очакват и какви средства да използват за улова. Те познават още животните, птиците, ветровете, облаците и природните знаци, защото "живеят с природата около тях".

Проф. Ненов подчерта, че не по-малко важно е знанието, свързано с културните пейзажи – местата, които съществуват не само физически, но и в човешката памет.

"Когато говорим за културния пейзаж, говорим за места, за които може да се говори, може да се спомня." Дори когато Дунав е замръзнал и по него няма лодки и рибари, "в нашите разкази те ще са там", посочи той. Според него именно това прави културния пейзаж толкова значим и обяснява защо той все по-често присъства сред ценностите, защитавани от ЮНЕСКО.

Особено внимание в книгата е отделено на образа на самия Дунав.

"Главно място има образът на самата река – как ние си я представяме, как я конструираме повече от два века и я променяме", каза проф. Ненов. По думите му, изграждането на пристанища, мостове, диги или атомни централи променя не само самата река, но и представите на хората за нея.

Говорейки за културното наследство, проф. Ненов подчерта, че неговата стойност не е единствено в миналото.

"Точно това е важното на наследството – не че го е имало в миналото, а че ни служи тук и сега." Според него всяко поколение трябва да предаде на следващото ценностите, които смята за значими, като същевременно е естествено с времето да възникват и нови културни наследства.

Проф. Ненов отбеляза, че днес рибарските общности по Дунав постепенно намаляват. Той уточни, че изследването му е посветено единствено на професионалните рибари, които ловят с лодки и мрежи, а не на любителите въдичари, тъй като става дума за различни общности с различни ценности. Сред съществените промени през последния век той открои и изчезването на крайдунавските блата, където някога се е извършвал основният риболов, докато днес той е съсредоточен почти изцяло в самата река.

Авторът разказа още, че работата с рибарите е изисквала години на доверие.

Чуйте разговора на Ани Маринова с проф. Николай Ненов в "Нашият ден"