Анти-SLAPP законодателството е добра стъпка за българската демокрация

Министерският съвет прие анти-SLAPP законодателство. Защо стъпката е правилна, важна и в подкрепа на свободата на словото, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Мария Черешева, председателка на Асоциацията на европейските журналисти – България.

По думите на Черешева в момента в българските съдилища има десетки дела със сходни характеристики, насочени най-вече срещу журналисти, но също така и срещу граждански активисти и публични личности.

"По наши данни има десетки дела, въпреки че няма официална статистика, най-вече срещу журналисти, но и срещу активисти, дори срещу политически лица заради критика, които са на различен етап в българските съдилища", посочи Черешева.

Тя припомни, че усилията за въвеждане на подобни механизми за защита продължават от няколко години и са резултат от работата на последователни екипи в Министерството на правосъдието.

Според нея забавянето на законодателния процес не е непременно негативно, когато то води до по-качествен нормативен акт. "Нашата теза е, че дори е по-добре то да се забави, отколкото да се приеме по некачествен начин", каза тя.

Урокът от Малта

Черешева припомни, че европейската директива срещу т.нар. "SLAPP дела" е свързана с убийството на малтийската разследваща журналистка Дафне Каруана Галиция.

След смъртта ѝ става ясно, че срещу Дафне Каруана Галиция са били заведени десетки дела за огромни суми, които остават като тежест за нейното семейство. "Семейството ѝ започна да говори публично и стана ясно, че проблемът съвсем не е само в Малта", отбеляза председателят на АЕЖ - България.

Черешева обърна внимание, че самата европейска директива е ограничена по обхват, тъй като засяга предимно трансгранични случаи. Затова журналистическите организации у нас са настоявали българското законодателство да бъде по-амбициозно и да обхваща и вътрешните случаи, които представляват мнозинството от подобните производства.

Какво се променя

Една от най-важните цели на новите текстове е съдът да може бързо да прекратява дела, които имат характеристиките на SLAPP производства и целят сплашване или финансово изтощаване на ответника.

"Предложеното законодателство, което настоящият Министерски съвет прие и предстои да бъде гласувано в парламента, в достатъчна степен отговаря на добрите стандарти", смята Черешева.

Тя обясни, че ще бъде възможно организации с нестопанска цел да подпомагат ответниците по подобни дела чрез представяне на доказателства и становища пред съда. "Например нашата организация, Асоциацията на европейските журналисти, може да помогне на журналист на свободна практика, като предостави доказателства, че делото срещу него попада в категорията SLAPP дело."

По думите ѝ това е особено важно за независимите журналисти, регионалните медии и малките редакции, които често не разполагат с ресурси за продължителни съдебни битки.

Ограничаване на финансовия натиск

Черешева открои като особено съществена промяна новия подход към исканията за обезпечения. "Аз ви съдя за 1 милион евро и искам гаранции. Това води до запори на сметките на журналисти и на цели медии", обясни тя.

Според нея именно чрез подобни механизми често се упражнява натиск върху медии и журналисти още преди съдът да се е произнесъл по съществото на спора. "С промените в ГПК вече се предвижда само при много ограничени изключения да могат да бъдат изисквани подобни финансови гаранции. По-скоро това ще бъде невъзможно."

Според журналистката новите правила ще бъдат от полза не само за медиите, но и за активните граждани. "Подобен тип закони защитават по-добре всички български граждани. Те не са някаква ексклузивна журналистическа привилегия."

Не е панацея

Въпреки положителната оценка за промените, Черешева подчерта, че законодателството няма да реши всички проблеми, свързани с натиска срещу критично настроени граждани и активисти.

"Това не е панацея за всичко."

Като пример тя посочи хора, които се противопоставят на замърсяващи предприятия или спорни инвестиционни проекти и често стават обект на институционален натиск, който невинаги попада в обхвата на анти-SLAPP механизмите. "Но при всички положения това е добра стъпка, от която, мисля, печели цялата българска демокрация."

Какво ще стане с висящите дела

Черешева отбеляза, че не е юрист и не може да даде категоричен отговор за действието на закона във времето. Тя обаче обърна внимание, че още преди транспонирането на европейската директива български съдии вече са започнали да се позовават на нейните принципи. "Вече има няколко решения, дори преди България да е транспонирала директивата, в които съдиите казват, че искът има характеристики на SLAPP дело."

Според нея това показва, че част от магистратите вече работят в синхрон с европейските стандарти. "Нека кажем добра дума и за българските съдии, които дори изпреварващо започнаха да привеждат решенията си в синхрон с европейското законодателство."

Къде е границата

Черешева подчерта, че тълкуването на понятието SLAPP трябва да бъде много внимателно, за да не се смесват случаите на неправомерен натиск с правото на гражданите да защитават репутацията си.

"Не бива да смесваме неправомерния натиск срещу журналисти или активисти, които основателно са критикували властта или са разкривали нередности, с правото на всеки гражданин да защитава доброто си име, ако е бил оклеветен."

За идеята за регулиране на социалните мрежи

Черешева заяви, че журналистическата общност традиционно е предпазлива към подобни предложения. "Ние винаги сме били изключително внимателни, когато става въпрос за медийни регулации", каза тя.

Според нея държавна намеса в интернет пространството по време на избори поражда сериозни въпроси. "Държавата да регулира интернет по време на изборни кампании – на мен ми звучи по-скоро притеснително."

Тя предупреди, че подобни мерки трябва да бъдат много внимателно преценени, за да не доведат до ограничения върху свободата на изразяване. "По-скоро по време на избори гражданите имат нужда от повече информация", обобщи Мария Черешева.

В края на разговора темата се насочи и към по-широките измерения на свободата на словото. По повод изказване на журналиста Мартин Карбовски, че не разполага с достатъчно възможности за изява в традиционните медии, Мария Черешева коментира, че не вижда основания той да бъде определян като човек с ограничен достъп до публичност. "Аз не мисля, че господин Карбовски има проблем с достъпа до властта, независимо дали говорим за политическа или за медийна. Следейки съдържанието, наистина така изглежда. Той дори е предпочитан интервюиращ за мнозина политици, които отказват да се появяват в обществени медии, например", каза председателят на Асоциацията на европейските журналисти - България.

Целия разговор на Николета Атанасова с Мария Черешева можете да чуете в звуковия файл.