"Ден" за Черно море – от каменната гора до мрежите, които убиват делфини

Новия проект за Черно море на независимата медия за документална журналистика "Ден" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитър Панайотов и Александър Николов, автори и създатели на "Ден".

Каменната гора в дълбините на Черно море

Гората е главният герой в първата част, с която започваме голямата история – историята на Черно море и как то се е образувало преди милиони години. Всичко в статията е проверено от експерти, но аз не съм геолог. Според тях преди около 80 милиона години териториите на днешния Созопол и въобще на България са били в съвсем различна епоха.

Двамата журналисти от "Ден" разказват за феномен, за който малко хора знаят: вкаменена, въглефицирана гора на около 20 милиона години, намираща се на 20 метра под водата край Созопол. Тя е част от древна калдера – кратер на вулкан, който преди 80 милиона години е оформил територията там. Постепенно калдерата се е превърнала в сладководно езеро, в което са растели специфични кипариси. Катаклизъм – вероятно разкъсване на Босфора или масивно земетресение – е залял езерото със солена вода и дърветата са се въглефицирали. Днес гората е уникална екосистема, която образува подводен риф, привличащ миди, водорасли, риби, раци и редки видове като витрак. Според гостите това е оазис в пустиня – сред мидени полета и голи дъна гората кипи от живот и разкрива историята на Черно море от времето на динозаврите до днес.

Митът за "чистото море" през 70-те и 80-те

"Когато публикувахме материала, въпреки че фактите са проверими навсякъде, хейтът беше огромен. "Соцът ви е виновен!" – това беше основната реакция. И отново, дори в темата за Черно море, видяхме бруталната пропаганда. Хората казват: "По соца морето беше най-чистото, най-прекрасното." Но фактите показват друго: през миналия век Черно море е било едно от най-мръсните в света. Единственото по-мръсно е било Балтийско море.

Причините: липса на регулации, безразборно използване на водните ресурси, реки, използвани за мръсни производства, липса на пречиствателни станции, огромни количества химия и канализация, изливани директно в морето. Дунав е най-големият замърсител на Черно море. Минава през десет държави и носи всичко. Когато държавите около Черно море виждат какво се случва, шестте страни решават да предприемат мерки. Сключват се международни договори и ситуацията започва да се подобрява. Важна роля има и Европейският съюз със своите екологични норми и регулации.

Прекомерният цъфтеж на фитопланктона – е друг огромен проблем. Той се предизвиква от изкуствените торове в земеделието. През 70-те и 80-те години на ХХ век Черно море едва не загива. Заводите изливат отпадъците си нерегулирано. Това води до огромно съдържание на азот. Фитопланктонът се развива бурно, водораслите консумират кислород, а когато умират – кислородът намалява още повече. Започва масова смърт на видове.

Имало е и безразборен свръхулов. Изчезва черноморската скумрия. Почти изчезват есетрите. Калканът почти изчезва. Тюлените – изчезнали. Делфините – масово избивани до 50-те години. Днес, въпреки проблемите, морето е по-чисто и по-живо, отколкото през 80-те, 90-те и началото на XXI век."

Обитаемата зона на Черно море

"Само 13% от обема на Черно море е обитаем. Затвореното море не позволява съществуването на сложен живот. Най-богатата част е крайбрежната зона – до около 20 метра.

Делфините, хрилните мрежи и дънното тралене

"Хрилните мрежи се използват за калкан. Те не разорават дъното, но създават предпоставка за улавяне на делфини. Делфините се ориентират чрез ехолокация. Те не виждат мрежите, оплитат се, защото вътре има риба. Те са бозайници, дишат, оплитат се и се удавят. Би трябвало държавите – не само българската – да се интересуват от живота на върховния хищник в морето – делфина. Защото всички знаем: най-важното в една екосистема е върховният хищник. Ако той е добре – екосистемата е добре. Ако не е – става много зле. Има много примери в световен мащаб."

Има решение – устройства, които издават честоти и предупреждават делфините. Български учени са ги изследвали, знаят колко струват, откъде се поръчват. Но няма индикации някой да ги приложи. "Ще ни усложни процеса", казват рибарите.

Другият проблем е дънното тралене. То изорава цялото дъно. Унищожава местообитанията. Смачква яйцата. Изкоренява тревите. Убива видове. Там, където е минал трал – морето е мъртво за десетилетия. Неофициално рибари казват: "Ние тралим 5% от акваторията." Контрол – нула. А това много лесно може да се контролира. Тези кораби всички са с GPS. Ако корабът е на определена скорост – значи трали. Ако е под определена скорост – не може да трали. Знае се точно къде е. Това се знае. Контрол няма.

Държавата – какво прави, не прави и трябва да прави

"Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури има около 200-300 души. Те трябва да контролират: всички реки, всички езера, всички язовири, Дунав и Черно море.

Няма ресурс. Няма контрол. Рибарите тралят. Рибарите го признават. Държавата ги поощрява чрез освобождаване от акциз на горивата. А това унищожава нашата акватория. Всеки човек на морето – водолаз, морски биолог, човек от Института по океанология – знае, че траленето е огромен бич за нашето море."

Целия разговор на Николета Атанасова с Димитър Панайотов и Александър Николов можете да чуете в звуковия файл.