Проф. Александрова: Генното редактиране цели подобряване живота на болните хора

Възможно ли e в лаборатория да се създаде животно, каквото ниĸoгa не e съществувало в природата? Texничecĸи това e напълно реално и учените вече са се доближили до него. Но между раждането на един отделен екземпляр и появата на стабилен вид има огромна разлика. И основната пречка не e в генното инженерство, a в биологията на размножаването. Да, в лаборатория вече се отглеждат не само човешки органи – нещата са много по-мащабни. Отговор на тези въпроси търся в разговора с проф. Радостина Александрова от БАН днес в предаването "Следобед за любопитните".

"Не, все още не сме в състояние да създадем нов животински вид. Да ние живеем във времето на синтетичната биология, а през миналата година започна и амбициозния проект създаване на синтетичен човешки геном. Реално синтез на ДНК е започнало още миналия век. Нека хората не си представят, че целта на проекта синтетичен човешки геном е да правим хора в лаборатория.

В момента става въпрос за синтетичен животински вид, в момента се работи с опити с вируси и микрооргаизми. За момента има пробив при експериментите с мухите, като вече има две публикации по тази тема. При бозайниците нещата стоят по различен начин. Това, което ние можем да направим там е генното редактиране, което знаем, че в някои одобрени терапии се прилага и при човека. Целта е не създаване на нов вид, а коригиране на гени, които по една или друга причина са били сгрешени и са причина за сериозни заболявания при човека.

Вече се създават и трансгенни животни при които се въвеждат чужди гени и това се прави с цел създаване на животински модели. Те ще подпомогнат учените да намерят лечение на специфичните заболявания при хората. Геномът при бозайниците е огромен, при човека са над 3 милиарда нуклеотидни двойки и въпросът не е просто да ги нанижем като едно герданче, защото става дума за много сложна регулаторна мрежа и масиви информация и повтарящи се нуклеотидни последователности. Освен това при бозайниците дълго протича бременността, която е много сложна и комплексна. Дори най-малките генетични промени могат да имат неблагоприятни последствия за ембрионите, които да не могат да се развият нормално – да загинат или да имат увреждания или аномалии.

Защо е необходимо да се продължава работата в тази насока? Случва ли се това в природата? Да, случва се и има примери в годините за това. Когато определени екземпляри от определен животински вид попаднат от двете страни на някаква бариера, то с времето всяка една от двете групи продължава по своя път. Хората също се променят, но не толкова бързо, колкото вирусите. Възможно е след разделението на тези групи, след време те дори да не могат да се кръстосват и това показва, че това вече са два различни вида. Нека ви припомня работата по "възкресяването" на ужасният или страшен вълк, изчезнал преди 12 000 години. Направиха се множество промени в гена на сивия вълк, при който е установено, че има 99 процента съвпадение на гена. Реалните климатични промени, налагат търсенето на възможности за адаптиране и аклиматизиране към новите реалности и това стимулира работата на учените в тази насока, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Радостина Александрова.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Радостина Александрова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Професор Радостина Александрова е български биолог с професионални интереси в областта на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, експерименталната онкология и онкофармакология, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията. Средното си образование е получила в 29 ЕСПУ (днес 29 СОУ "Кузман Шапкарев") в София, в паралелка с усилено изучаване на английски език – завършва го през 1984 г. с пълно отличие и златен медал. През 1991 е завършила с отличие специалността "Биохимия и микробиология" (днес "Молекулярна биология") в Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" със специализация по "Вирусология". Семестриално е завършила специалността журналист-кореспондент към Факултета за обществени професии в СУ "Св. Климент Охридски" (1991 г.). Доктор е по "Вирусология" и е професор по "Морфология". Работи в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Има повече от 180 публикации в български и международни научни списания и сборници от конференции, 5 глави в книги, над 60 научнопопулярни статии и повече от 650 участия в научни форуми. Член е на редакционните колегии на няколко български и международни научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично дружество. Хоноруван преподавател е в Биологическия факултет (от 1998 г.) и в Медицинския факултет (2011-2014) на СУ "Св. Климент Охридски", като е преподавала / преподава вирусология, имунология, генетика, патобиохимия, биология на човека; води курсове за докторанти към Центъра за обучение на БАН. Била е поканен лектор на международни училища и конференции в България, Румъния, Словения, Чехия, Беларус, Нидерландия и Малайзия, представила е цикъл от лекции за докторанти в Унгария, Чехия и Турция. От 2005 г. е член на ръководството на Дружеството по имунология при СУБ. Ръководител е на 8 научноизследователски проекта, финансирани от фонд "Научни изследвания" към МОН, както и на повече от 10 договора за двустранно сътрудничество между БАН и сродни организации в Румъния, Беларус, Литва, Испания, Гърция и Египет. Представител е на България в 6 акции на Европейската програма за научно-техническо сътрудничество (COST). Организирала е провеждането на повече от 30 училища, семинари и работни срещи, включително международни или с международно участие. Ръководител е на над 100 докторанти (10 от които вече са успешно защитили), дипломанти (35 успешно защитили), постдокторанти и специализанти от страната и чужбина.