Да повярваш в героя, преди да повярва зрителят

Пътят към актьорската професия невинаги започва от сцената. Понякога започва в спортната зала, където дисциплината, постоянството и умението да владееш тялото си се превръщат в ежедневие. По-късно същите тези качества срещат свободата на актьорската професия – онази свобода, в която трябва да изградиш човек, а не просто персонаж. Именно такъв е и пътят на актрисата Ванеса Пеянкова.

Позната на зрителите като д-р Маргарита Луканова в сериала "Вяра, надежда, любов", в "Кино с думи" тя разказва, че подготовката за ролята е започнала далеч преди снимките. За да се доближи до професията на своята героиня, присъства на цезарово сечение. Вместо самото раждане обаче наблюдава хората, които стоят зад него.

Фокусирах се върху лекарите – да видя те в какво емоционално състояние присъстват. Те не се ангажират емоционално именно, за да могат да вършат работата си по възможно най-добрия начин.

Срещата с медицинските екипи променя и отношението ѝ към професията на акушер-гинеколозите.

Те се грижат за два човешки живота, не за един. Единствено ни остава и на нас да имаме респект към тези хора.

Макар това да е първата ѝ голяма телевизионна роля, Пеянкова признава, че най-ценното за нея е реакцията на зрителите. Разказва за срещи с българи извън страната и за послания, които получава от различни точки на света.

Очевидно е достигнало до много хора. Целта всеки да открие по нещо за себе си, да се припознае в някого или в някоя история, очевидно успява да достигне и да размести някакви пластове у хората.

В разговора място намира и другата голяма школа в живота ѝ – художествената гимнастика. Ако спортът я е научил, че всичко зависи от нея, актьорската професия постепенно я убеждава в обратното.

На кастинг ти даваш най-доброто от себе си, но после всичко останало не зависи от теб. Постепенно започвам да разбирам и да приемам, че това не означава, че не си достатъчно добър. Просто това не е твоята роля.

Същия урок научава и след първия неуспешен опит да бъде приета в НАТФИЗ. Днес гледа на това с благодарност.

Почти във всички случаи си казвам, че е било много по-добре, че се е случило така, а не както тогава ми се е искало.

За актрисата най-важното е зрителят да не вижда просто персонаж, защото изграждането на един персонаж не означава само заучаване на реплики или пресъздаване на характер. То означава създаване на цял човешки свят.

Трябва да бъде личност, не просто да има човек на екрана. Да виждаш един човек, който вътре има нещо, което го гори, или му пречи, или го тревожи. Просто личност, за да можеш ти да се припознаеш.

Именно затова не се страхува от сложните роли.

Винаги се опитвам да се поставя в обувките на този друг човек. Не казвам, че го оправдавам, но ми е интересно какво го е довело дотам.

Оттук идва и една от най-съществените мисли в разговора – че актьорът не може да съди героя си.

Трябва да повярваш в героя. Ако ти не повярваш, никой после няма да ти повярва.

Освен актриса, Ванеса Пеянкова рисува, снима и танцува. За нея различните изкуства са различни езици, чрез които човек търси себе си. След годините в спорта днес се опитва отново да даде повече свобода на въображението си.

Опитвам се с повече смелост да изграждам неща, които не съм видяла, а които идват отвътре. Последното, което рисувах, беше по нещо, което сънувах.

В разговора тя прави и важно разграничение между това човек да бъде видян, разбран и харесан – три различни неща, които често се смесват.

Между видян, разбран и харесван има огромна разлика. Можеш да бъдеш разбран само от един човек. А харесван или обичан вече зависи от съвсем други неща, които малко или много не зависят от нас.

Когато разговорът стига до успеха, Ванеса Пеянкова говори не толкова за постиженията, колкото за необходимостта човек непрекъснато да надгражда себе си.

Хубаво е човек винаги да се стреми към повече, но да бъде доволен от това, което е постигнал до момента. Самочувствието е важно, но границата с егото е много тънка.

Може би затова и всичко води към раждането – този път като метафора.

"Всеки ден е нов ден, нови цели, които мога да си поставя, нови неща, които мога да постигна. Така че със сигурност раждането не свършва само с момента на излизането", смята Ванеса Пеянкова.

Човек сякаш се ражда отново всеки ден. Навярно това е и най-точното описание на актьорската професия – непрекъснатото търсене на нов човек, в когото за малко да повярваш, за да повярват и другите.

Целия разговор на Таня Димова с Ванеса Пеянкова чуйте в звуковия файл.