Пълното слънчево затъмнение през август ще се наблюдава у нас като частично

На 12 август от най-северозападните части на нашата страна ще може да се наблюдава частично слънчево затъмнение с малка фаза. Това пълно слънчево затъмнение ще се наблюдава като частично от Арктика, северната част на Северна Америка – в Канада, Аляска, северните райони на Русия, по-голямата част от Европа, но без най-югоизточните ѝ райони, северната част на Атлантическия океан и Западна Африка. Пътят на пълното затъмнение, т.е. на лунната сянка, ще започне от най-северната част на Якутия, Русия, ще продължи през Арктика, ще премине по източните брегове на Гренландия, след което ще продължи през Северния Атлантик – съвсем близо до западните брегове на Исландия, посочи той. След това лунната сянка ще пресече Испания – от северозапад на югоизток, ще достигне Балеарските острови и ще завърши пътя си в Средиземно море.

В Европа най-добри условия за наблюдение на затъмнението ще предостави неголяма област от северното крайбрежие на Испания – районът около гр. Овиедо. Оттам явлението ще се наблюдава ниско над западния хоризонт, а продължителността на пълната фаза ще бъде 1 минута и 48 секунди. От България то ще може да се наблюдава в северозападната част на страната. За Видин то ще започне в 20:27 ч., когато Слънцето ще бъде на височина едва 1 градус и 19 минути над западния хоризонт. Явлението ще бъде видимо за кратко – до залеза на Слънцето малко по-късно, поясни физикът.

На 28 август рано сутринта от територията на България ще може да се наблюдава началото на частичното лунно затъмнение, до момента на залеза на Луната. Явлението ще бъде видимо също и от Западна Европа, Западна Африка, Атлантика, Северна и Южна Америка, югоизточната част на Тихия океан и Антарктика. Явлението ще е видимо и от о. Ливингстън – от начало на затъмнението от полусянката на Земята в 1:23:29 ч. универсално време до края в 7:02:00 UTC, като максималната фаза ще бъде в 4:12:52 UTC. По това време на Антарктида е зима и обикновено няма научни експедиции.

Максимумът на метеорния поток Персеиди тази година ще може да се наблюдава при отлични условия в последните часове на нощта на 12 срещу 13 август, когато Луната ще бъде в новолуние и няма да създава светъл фон на нощното небе. Желаещите да наблюдават метеори трябва да знаят, че е добре да бъдат на тъмно място, достатъчно далеч от нощните светлини на градове и промишлени зони. Високопланинска местност при ясно небе би предложила най-добри условия за наблюдения и тогава ще могат да се наброят около 90-100 метеора за час.

Максимумът на метеорния поток Геминиди ще бъде на 14 декември около 16 часа българско време. В момента на максимума активността на потока ще е над 120 средно бързи метеора за час. На 14 декември вечерта Луната ще залезе в 21:55 ч. за София с 27% осветен диск, след което нощта ще бъде тъмна и условията за наблюдения – добри. 2026 г. е започнала с добра видимост на четири от планетите. Още в първите часове на януарските нощи Сатурн ще се наблюдава в съзвездието Водолей, Нептун – в Риби, Уран – в Бик (Телец), а Юпитер – в Близнаци, уточни Маркишки и напомни, че Уран и Нептун не са достъпни за наблюдение с невъоръжено око.

Интересът на Пенчо Маркишки към астрономията датира от ранните му ученически години и през 1985 г. става причина да започне да практикува астрофотография. Неговата първа професия "Контролно-измервателни прибори и автоматика" му помага в конструирането на оптични прибори и така се появяват първите стационарни и преносими инструменти, които той използва за фотографски астрономически наблюдения. Пенчо Маркишки е автор на много публикации в национални и чужди научнопопулярни издания, посветени на оптиката, астрофотографията и астрономията. От 2008 г. работи като оптик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН. По-късно постъпва на работа и в катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Гид на "Любителя астроном 2026" съдържа информация за предстоящите през тази година по-забележителни астрономически явления, като се обръща специално внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Новото издание, както и предходните шест, са достъпни в pdf-формат на сайта на катедра "Астрономия", ФзФ, СУ.

Целия разговор на Ани Костова с Пенчо Маркишки от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.