Богато е подводното наследство в Черно море

Българската подводна археология води началото си от август 1959 г., когато в района на нос Калиакра в Черно море се извършва експедиция, с цел да открие следи от битката между Руската и Османската империя през 1791 г., каквито по-късно не се намират. Първите успехи на българската подводна археология идват няколко месеца по-късно, с откриването на интересни артефакти в района на Маслен нос. Особено бурно науката се развива през 1960-те и 1970-те години, с проучвания по цялото българско Черноморие. В хода на тези проучвания са открити потънали праисторически селища, части от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби. През 1978 г. е основан държавен културен институт – Център за подводна археология, със седалище в град Созопол. Той е най-старото учреждение от своя тип в Източна Европа и представлява първата подобна институция, работеща активно във водите на Черно море. От 2020 година Найден Прахов е ръководител на Центъра за подводна археология.

"Черно море, често наричано "сърцето на древните цивилизации", крие в дълбините си несметни съкровища, които пренаписват историята ни. От векове насам то е било оживен кръстопът на култури, цивилизации и търговски пътища, а днес, благодарение на напредъка в подводната археология, неговите тайни постепенно излизат наяве. За съжаление малцина знаят за тези подводни находки – това са подводните археолози и любителите на историята, които се интересуват от потъналото ни наследство.

Българското Черноморие, с богатата си история и стратегическо местоположение, е сцена на едни от най-значимите подводни открития, които не просто допълват, а изцяло променят представите ни за миналото. Едно от най-вълнуващите и световноизвестни открития е проектът Black Sea MAP (Морски археологически проект в Черно море). Екип от международни учени, използвайки най-съвременни технологии, включително автономни подводни апарати, е картографирал огромни участъци от морското дъно.

Резултатите са поразителни: открити са над 60 потънали кораба от различни епохи – от Римската империя до Османската епоха. Сред тях е и най-старият непокътнат кораб в света, датиран от около 400 г. пр. Хр. Този древногръцки търговски кораб, открит на дълбочина от над 2000 метра, е запазен до съвършенство благодарение на безкислородната среда на дълбокото Черно море. Това откритие е сравнимо с машина на времето, предоставяйки безценна информация за корабостроенето, търговията и живота през Античността. Освен цели кораби, подводната археология по българското Черноморие разкрива и множество потънали селища и пристанища. Тези находки свидетелстват за динамичния живот по крайбрежието хилядолетия назад, за активната търговия между различни цивилизации и за промените в морското равнище, които са погълнали цели градове.

Откритията на антични амфори, керамика, монети и други артефакти от тези места дават нова перспектива за икономическите връзки и културния обмен в региона. Тук има много праисторически селища на 5 или 7 хиляди години, които също откриваме под тинята и пясъците. Много и различни котви, керамика, амфори и много други находки. Всичко това говори за една много древна история и ползване на морето като средство за комуникация, плаване, транспортиране, търговия и морето като ресурс, което са ползвали древните. Говори и за начина на живот, традиции и обичаи.

Другото, което е важно са и добрите условия за консервация за тези археологически материали. В плитките части на Черно море има висока седиментация, пясъците добре го покриват и той попада в една безкислородна среда, която изключително добре запазва органичната материя. В дълбоките части на Черно море има висока концентрация на сероводород, това е газ, който влиза в реакция с кислорода и го елиминира. Поради тази причина отново в дълбоките части на морето имаме безкислородна среда и силно редуцирана бактериална среда, а това са предпоставки за добро запазване на органичните материали. Това е причината за доброто консервиране на различни артефакти в Черно море от всички исторически периоди.

Най-древният открит до момента корал е от преди 2500 години. Възможно е да има и по-стари кораби. Във всяко пристанище на древните центрове се по Черноморието се откриват множество амфори. В района на Ропотамо наскоро открихме множество фрагменти от амфори, които формират дебелина почти един метър. Това са плътни пластове с артефакти, което забави работата ни, защото не сме очаквали да открием такава концентрация на едно място на такова количество е много трудно. Трябва да направим фотографска и видео документация на всеки пласт, прави се и триизмерна документация, а след това се вдига пласта и се продължават и проучванията.

Центърът за подводна археология е първата държавна организация, която проучва, опазва и популяризира на подводното културно наследство в Черноморския регион и един първите в света като държавна организация. През годините той е постигнал много успехи, като признанието тази година дойде с придобиването на статут на регионален център за черноморския и долно-дунавския регион под егидата на ЮНЕСКО. Това означава, че центърът координира проекти и работи за международно сътрудничество. Една от целите, които сме си поставили е създаването на първият музей за черноморска история и подводна археология, както и създаването на културен, научно-образователен център на остров "Свети Кирик и Юлита" край Созопол, където центърът трябва да има свое седалище и лаборатории" – разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Найден Прахов.

Найден Прахов завършва бакалавърска (2003), магистърска (2007) и докторска (2013) степени в катедра Археология към Софийски университет "Св. Климент Охридски". Специализира в Центъра за напреднали пространствени технологии към Института за дигитална археология в университета на Арканзас, САЩ. Докторската му дисертация е на тема: "Интердисциплинарни методи за реконструirane на палеосредата и прогнозно моделиране за идентифициране на археологически обекти под вода".
От 2020 Н. Прахов е директор на Центъра за подводна археология (ЦПА). От 2015 е гл. ас. в секция "Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България" към Национален археологически институт с музей към Българската академия на науките. В периода 2013-2015 работи като археолог в ЦПА. Съосновател е на фондация "Балканско наследство", където работи като програмен директор от 2009 до 2020.
Научните му интереси са свързани с историческото изменение на крайбрежните зони и развитието на крайбрежните общества, методите и практиките при подводните археологически проучвания, пространствените анализи, прогнозно моделиране, изследванията на палеосредата.
Найден Прахов е участвал, като ръководител или член на екипа, в редица археологически проучвания – потъналите крепости и пристанища на Несебър, потъналия Бизоне, пристанищата при Созопол и залива на р. Ропотамо, праисторическите селища в Южния китенски залив, залива на р. Ропотамо и Созопол, потънали кораби при Черноморец, залив Атлиман, залив Ченгене скеле и нос Урдовиза. Той е част от екипа на международния морски археологически проект "Черно море".

Целият разговор на Ани Костова с Найден Прахов от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.