Интервю
"Забравените божества" проследяват историята на древните култове
Интервю с д-р Калоян Праматаров
петък 7 август 2026 09:31
петък, 7 август 2026, 09:31
СНИМКА: www.naim.bg
Размер на шрифта
Д-р Калоян Праматаров от Националния археологически институт с музей при БАН разказа в ефира на "Нашият ден" за изложбата "Забравените божества", която представя 213 експоната и проследява религиозните идеи и вярвания по българските земи от ранния неолит до втората половина на IV век сл. Хр.
По думите му заглавието "Забравените божества" е избрано, защото изложбата разказва за богове и богини, които са били в центъра на отдавна забравени и преустановени във времето култове.
Експозицията има няколко пласта. Най-ранният е свързан с ранноземеделската религия през неолита и халколита, когато основното почитано божество е Великата богиня майка. Вторият се отнася към втората половина на I хилядолетие пр. Хр. и разцвета на тракийската култура. Под влияние на елинския свят траките започват да изобразяват божествата в човешки облик. В богатите могилни погребения се появяват предмети с образите на Аполон, Афродита, Ерос, Дионис и други божества от гръко-римския пантеон.
Третият пласт е от римската епоха – I–III век, когато настъпва религиозен синкретизъм между местните тракийски вярвания, култовете към божества от гръко-римския пантеон и източни божества като Митра, Кибела, Изида, Хор и Юпитер Долихен.
"Това са забравените божества, за които разказваме в изложбата", посочи д-р Праматаров.
По-голямата част от представените предмети са от фондовете на музея, но не са част от постоянната му експозиция. Те са събирани в продължителен период – от края на XIX век до днес, като някои са открити при професионални археологически разкопки, други са откупки и дарения, а малка част са спасени културни ценности.
Съпътстващото изложбата издание съдържа 11 научнопопулярни текста. Първият е кураторски текст на д-р Праматаров за същността на изложбата, основните теми и подтеми и спецификите на експозиционния дизайн. Останалите статии проследяват възприемането на божествата от ранния неолит – 6200 г. пр. Хр., до втората половина на IV век сл. Хр., когато настъпва упадъкът на античната религия.
"Бихме искали атмосферата на тази експозиция, както и експонатите – тези образи, символи – да предадат идеите, които се крият зад тях, и да накарат хората да се замислят за божественото, за силите, които управляват света, и за тяхната връзка с човешката участ", каза д-р Калоян Праматаров.
Чуйте разговора на Светослав Зеленски с д-р Калоян Праматаров в "Нашият ден".
По публикацията работи: Зоя Димитрова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!