От 145 г. се произвежда пиво в България – какви са иновациите в пивоварния бранш

През летните месеци бирата е предпочитан избор – на морския бряг, в планината, в парка или в любимото заведение. Най-хубавите летни спомени често започват със сцена под открито небе, любими песни и чаша охладена бира, споделена със стари и нови приятели.

Международният ден на бирата се отбелязва в първия петък на август и всяка година събира милиони хора по света около една от най-старите и най-обичаните напитки в човешката история.

Днес Международният ден на бирата се отбелязва в над 80 държави. Това е повод да отдадем заслужено признание на пивоварите, които със знания и майсторство създават напитка, превърнала се в символ на приятелството, споделените емоции и доброто настроение.

Европа е безспорният дом на пивоварната култура. По данни на Пивоварите на Европа в страните от Европейския съюз работят около 10 000 пивоварни, които осигуряват над 117 000 директни работни места и подкрепят земеделието, туризма, ресторантьорството и местните икономики.

По данни на Пивоварите на Европа в страните от Европейския съюз работят около 10 000 пивоварни, които осигуряват над 117 000 директни работни места и подкрепят земеделието, туризма, ресторантьорството и местните икономики.

В България работят 42 малки и големи пивоварни предприятия, а всеки зает в бирената индустрия у нас средно годишно произвежда 232 000 литра бира. Средната работна заплата в бранша от 1650 евро е най-високата в хранително-вкусовата промишленост.

България запазва 13-ото място в ЕС по производство и потребление на пиво. За последните пет години у нас са реализирани и над 20 научни изследвания в областта на пивоварната наука, включително най-авангардните РНК и метагеномни анализи на микробиома на бирата.

През 2026 г. Съюзът на пивоварите в България отбелязва три емблематични годишнини: 145 години българска пивоварна индустрия – първата пивоварна е започнала да работи в Пловдив през 1881 година, 70 години пивоварна наука и 35 години от създаването на браншовата организация.

От първите индустриални пивоварни в края на XIX век до днес секторът се развива динамично, инвестира в нови технологии и устойчиво производство, като същевременно съхранява традициите на българското пивоварство.

Днес българските пивоварни инвестират в оптимизиране на потреблението на ресурси, зелена трансформация и внедряване на принципите на кръговата икономика.
В България в момента работят 42 пивоварни, които произвеждат около 4,5 милиона хектолитра бира годишно, от които 99% се произвежда от членовете на Съюза на пивоварите, а 1% – от микропивоварни.

Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България и член на управителният съвет на организацията разказва:

"Тази година отбелязваме 145 години българска пивоварна индустрия, но историята на пивото по нашите земи е много много по-стара. Още преди Месопотамия, преди Вавилон, дори може би и преди днешен Израел, у нас се е правило пиво, което разбира се тогава не е било като сегашното.

Имам предвид по българските земи, които тогава дори не са български.

Има археологически находки и артефакти от долното течение на Марица – открити преди около 16-17 години при археологически експедиции на Софийския университет.

Тогава археолозите откриха съдове, в които има остатъци от напитка, която се е оказало, че е от зърнени култури и е много близка до подобни находки, откривани и в други страни, където се счита, че са първите работилнички за пиво, което не е било като сегашното. Съвременните анализи могат да направят датиране на самите съдове - в това отношение методите в археологическата наука са изключително напреднали и съответно чрез анализи да се види от какво са тези следи от течността, която е била съхранявана, същото важи и за виното.

В последствие, при разкопки водени от професор Овчаров във Велико Търново, в дворците там също са открити чаши, които са били използвани специално за бира, и са датирани от средновековието.

Да се върнем в по-нови времена, първите сведения в новата история на България, да речем от 1860 година след това, една от първите пивоварни е била в Русе, Русчук, да я наречем занаятчийска работилница, в която се варяла бира.Но доста с примитивно производство.

Това става в Русе, защото Русе е била тогава европейската столица на България, тъй като културата, която е била характерна за Австро-Унгарската империя, е била много позната в тези градове, които са по поречието на река Дунав. По отношение на сегашната вече съвременна история до наши дни, първата бира на България е произведена в Пловдив, а началото на тази пивоварна е 1881 година, намерен е и се съхранява първият документ от тази година, от който е видно, че са платени данъци за продажбата на бира.

Тази пивоварна е създадена от двама швейцарци под егидата на един италианец, те след освобождението на България са живели там, тогава Пловдив не е била част от България официално, но независимо от това, така започва новата история на българското пиво.

Вече 145 години има българска пивоварна индустрия, първата пивоварна е започнала да работи в Пловдив през 1881 година. Нещо много важно тук има, което винаги трябва да се подчертава, а именно, че в следващите 12-15 години в страната ни има много динамичен процес в отварянето на нови пивоварни.

Този бум на пивоварни се обяснява с няколко ясни факта. Първото, към онзи момент България е жадна за градски придобивки, които ни свързват с Европа – ние мечтаем да сме част от градската култура.

Такива са били времената. Пивото се превръща в един своеобразен културен коридор, който ни свързва с Австро-Унгарската империя, с другите страни в сърцето на Европа, защото много българи отиват там да се образоват. Това става още преди Априлското въстание, тъй като хората вече са жадни за наука, за прогрес.

Те искат да имат тези връзки с Европа. И в същото време в България идват много инженери, включително братята Прошек, идват много учени, идват хора, които се занимават със строителство - от Чехия и от другите провинции на Австро-Унгарската империя тогава, които днес са самостоятелни държави. Много интересно в тази връзка е, че само 6 месеца по-късно в Шумен също отваря врати пивоварна, която е започнала да се изгражда още след въстанието на Шандор Петьофи, когато негови съратници идват в Шумен, но нейната дейност е замразена заради липса на капитал след Априлското въстание.

Следват Прошековата фабрика в София, фабриките в Лом, във Велико Търново, в Стара Загора в началото на 1900-те години. Това са бурни времена за индустриализацията на България, а пивото – за разлика от виното и ракията – е било наистина мерило за западноевропейския дух.

Тук в София е имало 3 пивоварни. В Княжево, Прошековата и още една.

Консумирането на бира е част от европейската култура – това е била в миналото така е и сега, особено за  страните в Централна и Западна Европа.

Интересно е да се отбележиш, че в две европейски страни, а именно Белгия и Чехия, бирата и бирената култура са обявени като част от културното наследство на човечеството по линия на ЮНЕСКО. Те са част от културното наследство на човечеството. В Германия все още това не е така, независимо, че там е създаден първият закон за чистотата на бирата – през 1516 година, така наречената "рейска забрада".

Отбелязваме тази година и 70 години пивоварна наука, тъй като началото на пивоварната наука в България се поставя през 1956 година с отварянето на Университета по хранителни технологии в Пловдив в 1956 г. (тогава институт).

Преди това в България повечето майстори пивовари са завършили или в Чехия, или в Германия. Имаме и двама изключително видни представители на пивоварната наука, които са били възпитаници на Чешкия институт за развитие на пиво производството. Така, че тези традиции започват тогава и още оттогава те имат много голямо значение за иновативното развитие на самата индустрия.

Ще дам един интересен пример. До 1964 година е било много сложно съхранението на бирата – как да се направи така, че тя да има по-дълъг срок на годност.

Бирата се е разваляла не е можело да бъде трайно пастьоризирана, филтрирана, всички тези процеси, от които зависи микробиологичният състав, в бирата има много живи микроорганизми, тя е натурален продукт, там няма никакви химии. То има химически елементи, разбира се, като във всяко нещо, но няма никакви стабилизатори, изкуствени и прочее.

И тогава във България за първи път се използва един пастьоризатор, наречен тунелен и благодарение на това най-напред може бирата да се съхранява 3 месеца, после 6 месеца, до година. Само преди 10 години вече беше пък налице нова технология, благодарение на българските учени и не само, при която отново се постигна много голям период на съхранение на бирата, без да се използва пастьоризация на пивото, а само специални технологии за много силна филтрация или кратко шоково пастьоризиране, за да може да има по-дълъг срок на годност.

Иновациите, които през последните години се правят в пивоварните ни заводи и които само за последните години възлизат на 350 милиона евро, само при тях около 40-50% са за зелена трансформация. Говоря само за България. Това е за последните 10 години. Тази сума е за капиталови инвестиции, за нови съоръжения, за изграждане на био анаеробни инсталации, за пречистване на отпадните води, от които да се произвежда биогаз, за нови сгради с нула отпечатък върху околната среда, както и за по-големи помещения за съхраняване на готовата продукция.

Много е широка гамата от зелени иновации. Благодарение на  тях много се намаляват и производствените разходи, защото по-рано, допреди 20 години, пивото беше една много енергоемка напитка.Енергоемка  - защото използваше много електричество, много пара, много вода, много изчерпаеми ресурси. Особено водата е била един доста сериозен ресурс, защото по-рано за производството на един литър бира са били необходими 20 литра вода, защото в производството на бира има изключително много процеси, които са свързани с миене. Защото ако хубаво цялата инсталация не е хигиенизирана и не е прочистена, бирата започва да кипи.

И докато преди за производството на един литър бира са били нужни 20 литра вода, сега, благодарение на новите екологични технологии, колко вода отива за производството на един литър бира се изразходват между 4 и 2.5 литра вода. Пет пъти по-малко.

Това се постига с новите съоръжения и технологии, които в България не само че ги има при всички производители, а непрекъснато се въвеждат нови и нови най-съвременни в това отношение технологии, тъй като индустрията на глобално ниво е поела ангажимента до 2035 г. да има нулев отпечатък. Тази инициатива е поета не само от пивоварната индустрия в България, тя е поета от глобалните компании в целия свят. Не говорим само за страните от Европейския съюз, камо ли да говорим за България, ние говорим в целия свят, а в България оперират локации на втория по големина производител в света на бира и на четвъртия и петия.

Във всички пивоварни у нас се изградиха био-аеробни инсталации, при които се използват иновативни технологии, където био отпадъкът  се разгражда - когато бирата вече е преминала през своите етапи на производство, от нея отпада една маса, бирена каша, трици и други, от тази маса една част отива за храна на животни, защото в нея има много полезни хранителни вещества, но една част, заедно с тези пречиствателни води, отива в тези био-аеробни инсталации има специални микроорганизми, бактерии, които превръщат тази маса в газ. Но това става по чисто биологичен процес и не се използва никаква химия.

По отношение на използването на електричество в пивоварната индустрия също има нововъведения.

Вече няма нито една пивоварна от нашите членове, в която да няма изградени соларни паркове. Дори вече има заводи, в които 90% от използваната енергия идва от соларни паркове и това може да се види във всички пивоварни, във всички градове – фотоволтаични паркове, като включително се използват и покривите на самите пивоварни за фото соларните панели. Така че в това отношение ние продължаваме с инвестициите и се прави всичко възможно, за да могат тези разходи да бъдат намалени, тъй като през последните години, освен че много нараснаха цените за електро и не само енергия, но всеки се стреми и да компенсира колкото може тези разходи, които са по веригата на доставките за съставките на бирата. От суровините, от които се произвежда, защото по международни данни и изследване на Euroeconomics и Pricewaterhouse на европейско ниво, тези разходи за последните 7 години са се вдигнали с 30% и заради войната, преди това заради Ковид и всички тези кризисни ситуации, които ние всеки ден преживяваме." – казва Ивана Радомирова.

Устойчивото управление на ресурсите е сред основните приоритети на бирената индустрия и на производителите на напитки у нас. Въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки продължава да бъде ключов приоритет за Съюза на пивоварите. Проектът е от национално значение и засяга стотици производители, десетки хиляди търговски обекти, всички общини, десетки бизнеси, свързани с обработката и рециклирането на депозитните опаковки, но най-вече засяга всички потребители в страната.

България е задължена да изгради депозитна система, но тревожно изостава в този процес. Единствено чрез ефективна депозитната система може да се прекрати настоящата порочна практика българските граждани да заплащат за управлението на опаковките трикратно – един път чрез такса смет, втори път - чрез продуктовата такса, включена в крайната цена за консуматора и трети път – с наказателната сума, заплащана чрез вноската за собствен ресурс към ЕС.

По силата на Европейския регламент (ЕС) 2025/40 за опаковките и отпадъците от опаковки България трябва да гарантира създаването на депозитна система за връщане на ПЕТ бутилки и кенове от бира, безалкохолни напитки и бутилирани води. Регламентът определя задължителните минимални изисквания към депозитната система и постигането през 2029 г. на  90% събираемост на пуснатите на пазара опаковки в обхвата на системата.

До 2030 г. всички производители на напитки трябва да влагат и минимум 30% рециклиран материал във всяка пластмасова бутилка, в подкрепа на което Регламентът поддържа право на приоритетен достъп на производителите до събираните в системата рециклируеми материали. Влаганият в новите бутилки рециклат трябва да отговаря на изключително високите изисквания за чистота и хигиена на материали за контакт с храни.

С въвеждането на депозитната система всеки потребител ще заплаща такса от вероятно 10 евроцента при закупуването на бира, безалкохолни напитки и вода, които ще му бъдат безусловно върнати, след като върне съответната ПЕТ бутилка или кен във всеки малък или голям магазин, в който се продават тези напитки. По този начин хората ще бъдат стимулирани да връщат празния амбалаж и в следствие на това – значително да се подобри чистотата на околната среда.

По Регламент, управляващият депозитната система оператор е независимо дружество, което не разпределя печалба, учредено е от производители на напитки и е с национално покритие. Всички разходи за изграждането и функционирането на системата (прогнозно за България около 100 млн. евро) се покриват от индустриите на напитките. Като задължени по законодателството лица, те поемат всички разходи по събирането, сортирането и логистиката на депозитните опаковки - от точката на събиране във всички малки и големи търговски обекти – до точката на предаването й за рециклиране.

Необходимо е да се осигури спазването на строгите изисквания  за чистотата на рециклирания ПЕТ материал, предвид използването му за нови опаковки за контакт с храни. Всички процеси са напълно прозрачни, а също могат да се проследят и да се контролират чрез единна национална информационна система, поради което притесненията за опасност от монопол, непрозрачност, изключване на уязвими групи лица или региони, преразпределяне на средства "на тъмно" са лишени от основание.

Във всички държави от Европейския съюз, с изключение на Хърватия, депозитните системи следват именно този т. нар. ,,златен стандарт за DRS" - управляват се от независимо дружество, което не разпределя печалба, имат за учредители сдруженията на производителите на  напитки и търговците на дребно, а държавата упражнява строг контрол.  Именно този модел е заложен и в публикувания от служебния кабинет на МОСВ законопроект за депозитна система, чието обществено обсъждане приключи на 21 май тази година. Следва да се подчертае, че той е резултат от четиригодишната работа на експертна работна група с широк консенсус на заинтересованите страни.

Предложеният модел не само въвежда изискванията на Регламент (ЕС) 2025/40, но е съобразен  с две независими проучвания, възложени от МОСВ, и следва успешните практики в 17-те държави членки на ЕС с депозитни системи. В същата посока е и Резолюцията на Икономическия и социален съвет от февруари 2026 г., която препоръчва ускорено въвеждане на национална депозитна система, като подчертава, че водещата роля на индустрията произтича пряко от европейската правна рамка. Законопроектът отразява и очакванията за изпълнение на ангажиментите на България за присъединяване към ОИСР.

В момента отново няма яснота как ще се развият процесите по законодателната рамка за депозитната система в страната и каква ще е визията за нейния модел, управление и функциониране. Очакванията са МОСВ да рестартира диалога със заинтересованите страни и в дух на прозрачност и балансирани решения да се постигне напредък по темата.

България има уникалния шанс да изгради успешна депозитна система, съгласно изискванията на Регламента и в същото време да заимства най-добрите модели и практики, прилагани в 17-те страни на ЕС с такива системи.

Съюзът на пивоварите в България настоява възможно най-бързо да бъде приета депозитната система.

Производството и продажбите на бира в страните от ЕС създават приблизително 2 милиона преки и непреки работни места и генерират около 52 милиарда евро годишна добавена стойност.

България запазва 13-ото място в ЕС по производство и потребление на пиво. За последните пет години у нас са реализирани и над 20 научни изследвания в областта на пивоварната наука, включително най-авангардните РНК и метагеномни анализи на микробиома на бирата.

Пивоварството съчетава традиции, иновации и устойчиво развитие, а класическата бира винаги и навсякъде се произвежда само от четири основни съставки – вода, малц, хмел и пивоварна мая.

Благодарение на различните видове малц и хмел, технологиите и уменията на пивоварите днес има стотици стилове, хиляди марки и асортименти бира, подходящи за всеки вкус, повод и сезон.

Ивана Радомирова допълва:

"Безалкохолните бири отчитат голям бум, голям ръст в цяла Европа. А в България безалкохолните бири са вече 3% - 3.5% от пазара.
Ако сравняваме продажбите за 2025 и 2024 година на безалкохолна бира за България, тази година имаме 53% ръст. Това е много хубаво и е свързано с профила на новите консуматори, младите хора - те търсят здравословен начин на живот, нови продукти и ни трябва да отговорим на тези търсения. Бирата е подходяща за всеки повод, подходяща е за всеки, който харесва напитката естествено и нещо, което е много важно и ние винаги апелираме към това.

Консумирайте с удоволствие и мярка, за да има само позитивни емоции, да има хубави поводи, да има наздравици."

През летните месеци бирата е предпочитан избор – на морския бряг, в планината, в парка или в любимото заведение. Най-хубавите летни спомени често започват със сцена под открито небе, любими песни и чаша охладена бира, споделена със стари и нови приятели.

През лятото в Европа се провеждат стотици музикални фестивали, които освен меломани събират и милиони любители на пивото. България вече е утвърдена фестивална дестинация. Летният фестивален сезон продължава през август и септември – празници посветени на бирата и музиката ще има в София, Стара Загора, и по Черноморието.

Съюзът на пивоварите в България(СПБ) е представителната организация на производителите на бира, малц и хмел в страната и техните доставчици на суровини, материали и оборудване. От основаването си през 1991 г. мисията на сдружението е да подпомага и насърчава развитието на българската пивоварна индустрия, да издига професионалния статут на работещите в бранша, да популяризира натуралните качества на суровините и интегритета на категорията, да промотира традициите, ритуалите и умерената консумация на пиво като част от съвременния стил на живот.

От 2008 г. организацията е член на Пивоварите на Европа – гласът на пивоварната индустрия в Европа. Скоро след това СПБ е обявен за "най-динамичната национална асоциация". Днес, изследвания на общественото мнение показват, че българската пивоварна индустрия се ползва с изключително висок рейтинг на одобрение от гражданите, което ѝ отрежда първо място по репутация в Европа.

Целия разговор на Ася Чанева с Ивана Радомирова можете да чуете в звуковите файлове.