"Тоска" на сцената на Кралския театър "Ла Моне"

Операта "Тоска" на Джакомо Пучини е сред най-любимите заглавия за оперните любители. Завладяващ сюжет, в който главните герои са страстна, своенравна, добродушна оперна певица; свободолюбив, вдъхновен, либерален художник и жесток, самовлюбен и корумпиран шеф на полицията. Двама артисти, живеещи за изкуството изправени срещу смазващата, тиранична власт. Герои, въвлечени в завладяващ трилър, в който нито един от тях не оцелява.

Постановката на "Тоска" на испанския режисьор Рафаел Вилалобос видя бял свят в Брюксел през юни 2021г. по време на пандемията с корона вируса. Междувременно тя се игра и в Монпелие, Севиля и Барселона. В края на този сезон продукцията се завърна на сцената на Кралския театър "Ла Моне" в серия от единайсет спектакъла, които бяха напълно разпродадени.

Може би ще е любопитно да припомня обстоятелствата, при които постановката бе създадена през 2021 г. Само преди пет години, на всяко представление бяха допускани само 200 души, носещи задължително маски. Партитурата на операта бе редуцирана за оркестров състав от трийсет музиканти, а хористите пяха от репетиционната зала, като звукът достигаше до залата чрез микрофони. Всичко това днес звучи нереално и далечно.

От друга страна концепцията на Рафаел Вилалобос не е загубила актуалност. Режисьорът е привлечен от фигурата на Каварадоси, вдъхновен, либерален артист, готов да жертва живота си в името на своите идеи и идеали. Творец, борещ се срещу несправедливостта, корумпираната власт. В този аспект продукцията третира призванието на истинския артист да поражда дискусия, да провокира сетивата и да защитава свободата на изявата. Вилалобос черпи вдъхновение от естетичния свят на прочутия италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини – незабравим творец, считан за враг на държавата и преследван от властта. Неговият последен филм "Сало, или 120-те дни на Содом" описва зверствата на фашистката марионетна държава Сало. Филмът вижда бял свят през 1975г. , и действието в операта е пренесено именно в тази година. Каварадоси се превръща в алтер его на Пазолини.

Акцентирано е и върху мазохистичния нрав на Скарпия и във второ действие виждаме реалистични сцени на насилие, дори садомазохизъм. Режисурата комбинира както красотата, така и бруталността на творбата в една сравнително хладна сценична картина, решена в черно и бяло. Въртящият се декор на Емануеле Синизи отразява в доста едри щрихи местата в Рим, където протича действието. Портретът на Мария Магдалена е създаден от испанския художник Сантиаго Иданез. Включени са и биографични референции от живота на Пазолини, който дори присъства на моменти на сцената. В красивата утринна овчарска песен в началото на трето действие отеква мъката по смъртта на режисьора, намерен жестоко убит на плажа в Остиа. Движенията на певците са изработени според правилата на филмовото изкуство с малки, пестеливи жестове, което създава усещането за известна студенина на образите. Флория Тоска е представена като филмова звезда – бляскава, капризна, готова да позира.

В трите главни роли бяха ангажирани два изпълнителски състава. На 23 юни пя първия състав, в който в митичната партия на  Тоска се изяви родената във Филаделфия Леа Хоукинс. Сопраното впечатли с много щедра гласова природа, лирико-спинтов глас със завиден обем и диапазон, оцветен от интересен, красив, мек тембър. Гласът ѝ ми напомни за незабравимата Леонтин Прайс. Вокалът на Хоукинс бе много качествен, окръглен, нюансиран , в драматична сцена от второ действие височините ѝ пронизваха въздуха в залата. С много чувство и дълги дъхове сопраното изпя прочутата ария Vissi d’arte. Актьорският ѝ принос бе малко по-скромен. Безспорно  талант с голям вокален потенциал. Преди две години Леа Хоукинс спечели наградата "Бевърли Силс" на Метрополитън Опера. Каварадоси бе интерпретиран от Стефано Ла Кола, утвърден, опитен тенор, аплодиран на всички големи европейски сцени. Певецът създаде героичен, устремен герой с широк, солиден, наситен тон с пожелание за повече свобода във високия регистър. Един от върховете на вечерта бе голямата ария E lucevan le stelle,  моделирана майсторски от Ла Кола. Забележителен Скарпия бе баритонът Лучо Гало - импозантен , авторитетен както гласово, така и сценично. Смразяващ ефект има неговата встъпителна фраза в първо действие, а вокалът бе внушителен в последвалия Те Деум. Гало владееше сцената в драматичния сблъсък с Тоска. Интерпретацията му бе белязана с хубаво чувство към стила веризъм, прецизна италианска дикция, релефен вокал. Зрителите в Брюксел ще имат възможност да чуят Лучо Гало и през следващия сезон в солов рецитал с песни на Франк Синатра. Преди да достигне до големите оперни сцени баритонът жъне успех в кафенета и барове с любими американски евъргрийни.

Седмица по-късно, на 30 юни, се изяви втория екип, а Тоска бе изпълнена от Ванеса Гойкоечеа, която също изгради ярък, запомнящ се образ. Нейната гласова природа не бе толкова импозантна, но вокалът бе събран, пробивен, а фразите бяха много майсторски изградени с разбиране за Пучиниевия стил. Гойкоечеа бе една настина пееща актриса с дълбока, изтънчена интерпретация. Като Каварадоси ѝ партнира бразилецът Атала Айан, който създаде страстен, всеотдаен персонаж с топъл, лиричен, изразителен вокал. Солиден бе и приносът на Алексей Исаев като Скарпия.

Оркестърът на "Ла Моне", ръководен от младия канадец Джордан Де Соуза бе ярко действащо лице в драмата и партнира чудесно  на вокалните постижения на солистите. От август 2025 г. Де Соуза е генерален музикален директор на Операта и Филхармонията в Дортмунд.